Депутатът от РБ Антони Тренчев скочи срещу интернет-троловете. Той е организатор на кръгла маса по проблема в НС.
Тренчев предложи политиците да подпишат джентълменско споразумение, с което да се ангажират да не ползват интернет-тролове. Идеята е също така медиите и сайтовете да следят и осветяват всички случаи, които им станат известни.
Депутатът обясни, че корпоративното тролене е негативно като практика, а троленето с цел зловредно насаждане на омраза е наказуемо в българското законодателство.
Участниците в дискусията подчертаха, че процедурата по разкриване на това кой седи зад троловете е сложна според закона, защото не е дефинирана като тежко престъпление, което да изисква над 5 или 10 години затвор.
Сред основните въпроси, поставени като част от решението на проблема е саморегулация на онлайн-платформите, въвеждането на правила от самите медии с цел по-качествена размяна на мнения, а не насаждане на клевети и омраза в техните форуми и сайтовете.
Предлага се и въвеждането на регистър на троловете, съвместна база данни, която медиите да ползват, за да предпазват форумите си от тролове, технологично решение за филтриране на тролските коментари, които технологични приложения медиите да могат да изтеглят, съобщи Нюз. бг.
Тренчев подчерта, че целта е и финансово обезсмисляне и морално заклеймяване на тролските практики.
От бранша на компаниите за дигитални технологии и дигиталните агенции предлагат да се обърне внимание на дейността на т. нар. компании за интернет-репутация, които съществуват на базата на подобни тролски поръчки и схеми.
Блогъри от своя страна подчертаха, че аспектите на проблема са два - наказателен и комуникационен, и ако наказателният може да се регулира законово, то комуникационният не би могъл.
Участници от адвокатската общност предложиха промяна на чл. 146 и 147 от НК, касаещи текстовете за обидата и клеветата, в които да се включи и състав, свързан с интернет.
Подобни нарушения трудно се доказват процесуално по причина, че Законът за електронния подпис например, ГПК, АПК и други закони не дават възможност да се използват електронни документи като доказателства. Те дадоха примери със САЩ, Англия и Швеция, където такива закони има от над 10 години.
