Един от най-известните мимове в България възкликна доволно: Искам да споделя нещо ПОЗИТИВНО, което отдавна не ми се бе случвало. и вече бях загубил надежда, че може да ми се случи в тази страна със затихващи функции, наречена България.
Вчера читалище "Славянска беседа 1880" навърши 135 години от своето създаване. В миналото То бе люлката на Националната опера, на симфоничния оркестър и, не на последно място, на Народния театър "Иван Вазов".
Името и логото "Сълза и смях" преминаваше от ръце в ръце, като всеки притежател искаше по свой начин да осребри историята за лична изгода. Накрая То се озова собственост на Народния театър.
Бяхме задължени "нотариално" да премахнем всичко, което може да напомня, че театър "Сълза и смях" не е "Сълза и смях", а "Открита сцена".
И тук следва голямата ми изненадата:
Александър Морфов подари и върна името и логото там, където е създадено.
Хвала му! За този жест, поклон.
Бъди!!!
Вельо
