В пенсионните фондовете има около 8 млрд. лева, които са на около 4 200 000 българи, родени след 1959 г. Парите са инвестирани предимно в дългови ценни книжа, в акции, права и дялове, в банкови депозити, парични средства има, инвестиционни имоти.Това съобщи Корнелия Нинова, председател на парламентарната комисия за анализ дейността на дружествата.
Това са данни от доклада за проучване на финансовото състояние на пенсионносигурителните дружества и управляваните от тях универсални и професионални пенсионни фондове съдържа информация, която досега не е била огласявана публично. Документът съдържа констатации на проблемите в системата и предложения за тяхното разрешаване.
„Фондовете твърдят, че доходността е положителна, тоест парите на хората се увеличават, а КФН казваше че е отрицателна. Търсехме откъде идва това разминаване. Разбра се, че е поради това, че двете страни изчисляват периода за различно време и заради това се използват различни методики”, поясни депутатката.
Народните представители са изискали от КФН и пенсионните дружества да направят обща методика и до 2 месеца да излязат с еднозначни данни дали парите на хората реално се увеличават. Ако това не се случи, Нинова заяви, че ще внесе законопроект в парламента , за да бъде извършено това със закон.
„Реалната доходност на Универсалните пенсионни фондове за 12.-годишен период е 1.46%, каза Нинова. Тоест, ако сме имали 100 лева вътре, са станали 101.46 лв. За професионалните фондове е 0.98%”, съобщи тя.
Предложение на комисията е да се намалят на 3% таксите за самите фондове, които в момента вземат 5% от всеки превод. Второто основно предложение е за засилване на контрола . Предлага се законопроект с който се разширява понятието за „свързани лица“, както и затягане на контрола върху дружествата от страна на КФН.
