Не ми се протестира, уморих се. Какъв е смисълът да се протестира за нещо, което не знаеш какво ще го бъде. Бях в огъня, но светлина не видях в тунела. Това каза Димитър Димитров от София.
Той е първият българин, който оцеля след самоубийствен опит. На 12 март 2013 година в знак на протест, той се самозапали пред сградата на президентството и беше спасен. Днес Димитър живее в силистренското село Попина. Занимава се със земеделие и твърди, че е щастлив. След протеста, в който едва не загина, Димитър е преосмислил живота си и вече има друга философия. "На мен не ми пука от никой. Винаги съм бил оптимист, никога не съм бил песимист. Не исках да се самоубивам. Вдигнах пушек. За мен беше вид протест. Нямах идея да не оцелея. На втората секунда губиш съзнание.
Събуждаш се целия натъпкан с маркучи и системи и не знаеш къде се намираш. Нищо не съм видял. Като се събудих видях жена си и дъщеря си, че бяха до мен в болницата. Става ти тъжно, че си наранил най-близките си като видиш разплакани дъщеря си и жена си. Не се срамувам. Не съм се предал. Не съм останал на вересия. С жена ми решихме да купим тук имот, инвестирахме в лозя, в огради, в тел, в колове, в труд. Не се отказваме и така", казва мъжът пред БНР. Димитър смята постъпката си за най-глупавото нещо, което е правил. Вече не вярва, че и от протести има смисъл. "За разлика от мен, повечето протестиращи са платени. Имах един комшия, безработен. Казва ми: Всеки ден по 20 лева ни плащат, ходим да си веем знаменца. Само че не ги осигурявали, завърши Димитров.
