По данни на агенции, специализирани в продажбите на земеделска земя, вече се стига до непознати доскоро ситуации като липса на купувачи на сериозни количества ниви
Българските зърнопроизводители са изправени пред опасността от загуба на поне 150 млн. лв. Това се дължи на лошото време, което ще намали реколтата от пшеница до под 4 млн. това. Така стопаните ще приберат в хамбарите с около половин милион тона по-малко зърно, което по пазарни цени е за 150 млн. лева, съобщи в. „24 часа”. Липсата на достатъчно приходи и оборотни средства у фермерите от своя страна неминуемо се отразява и на пазара на земеделска земя у нас. Там стопаните са основен играч. На някои земеделски стопанства обаче се налага да разпродават ниви, за да избегнат фалита. По данни на агенции, специализирани в продажбите на земеделска земя, вече се стига до непознати доскоро ситуации като липса на купувачи на сериозни количества земя. Фермер пък съобщи, че сравнително голям парцел за района - 90 дка, му е бил предлаган миналата година на цена от 800 лв./ дка. Тази година той вече е изтъргуван, но за едва 550 лв./дка.
Едва ли във всички райони на страната има такива спадове, но тенденцията за натиск на цените на земята надолу е явна, коментираха анализатори на пазара. Каква точно ще е ситуацията в търговията със земеделска земя обаче, ще стане ясно към края на годината. Причината е, че фермерите нямат големи приходи до жътвата и затова се смята, че периодът между март и юли е слаб и сделките със земя са по-малко.
Според Ангел Вукодинов, зам.-шеф на Национална асоциация на зърнопроизводителите е рано е да говорим окончателно, „но наистина най-вероятно ще получим под четири милиона тона зърно през 2015 г. „В никакъв случай не можем да говорим за реколта, подобна на миналогодишната", твърди той. Всъщност капризите на времето винаги са създавали неопределеност за реколтата до последно. Но за първи път тази година фермерите предвиждат толкова категорично спад в доходите си.
След бедствията през март състоянието на посевите във всяка област у нас било различно. Преовлажняването на почвите през есента и меката зима доведоха до създаване на т.нар. мързелива коренова система, посочва Вукодинов. Там, където има засушаване или преовлажняване, растенията не се развивали добре. „Има райони, в които има градушки, а в Северна и Източна България -обилни валежи. В Пловдивско и Пазарджишко пък - засушаване", коментира Ангел Вукодинов. Ефектът от всичко щял да бъде само компрометиране на реколтата.
Причините за безпокойството не са само от природата и ниските добиви, но и от външни фактори. Например сравнително ниските международни цени на зърното, както и новите правила на евросубсидиране, които са непознати за бранша. Освен това световните анализи за състоянието на реколтата в основните зърнопроизводителни региони предсказват добри добиви от зърнени и технически култури, което ще се отрази и върху борсовите цени, коментира Христо Цветанов, член на управителния съвет на Института за агростратегии и иновации. Натискът върху пазара продължава и това се вижда от спада в цените и блокираната вътрешна търговия. За разлика от миналата година, когато износът на зърно беше значителен, сега складовете на много производители са пълни, а търсене почти няма. „Въпреки че сега е времето хората да продават пшеница, защото цената на пристанището е изгодна, оферти не се сключват", каза още Цветанов. Нямало интерес и към царевицата. Всичко това води до натрупване на запаси от зърно в складовете, които ще продължат да натискат надолу цените през цялата 2015 г.
Освен от цените на реколтата фермерите ще бъдат ощетени и от прилагането на новата европейска политика за подпомагане на агросектора. За първи път се въвеждат т.нар. зелени плащания или екологични изисквания, които са непознати за българските стопани. Непредсказуемостта в прилагането на директните плащания при всички положения ще затрудни производителите и ще намали тяхното подпомагане, смятат експертите.
