Младежите в България, които нито работят, нито учат, нито се обучават са около 22%. Тази статистика ни нарежда на първо място в ЕС, по най-голям брой подрастващи, които не са обхванати нито от образователната, нито от социалната, нито от трудовата ни система.
Младежите, или т.нар. NEETs (neither in employment, nor in education or training), са 167 670 сред 751 900 лица между 15 и 24 г., които живеят в страната - или около 22%. Това е най-големият дял в Европейския съюз, където средните нива са около 12,9 на сто.
Данните от първото по рода си национално изследване за подрастващите бяха представени от УНИЦЕФ пред политици, международни експерти и медии.
"За България проблемът е много сериозен. Ще видите тези млади хора основно в малки населени места, сред етническите малцинства, но и навсякъде другаде - тоест проблемът засяга всички. Наблюдаваме вече и опасния феномен децата да са по-необразовани от родителите си, а обикновено е обратното.
В края на 2014 г. Министерството на труда и социалната политика подписа споразумение със синдикатите, неправителствените организации и партньори, за да можем заедно да измъкнем тези млади хора от безпътицата", посочи вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин.
Сред мерките, които министър Калфин очерта, са връщането на отпадналите младежи в системата на образованието; въвеждането на дуално обучение, което е ориентирано и към професионална квалификация; записване на необхванатите младежи в бюрата по труда; промени в трудовия кодекс, които да позволят гъвкавост за сезонната заетост; въвеждането на ваучери за социални услуги, чрез които да се заплаща на младежите, които се грижат за възрастни хора или изпълняват системна домашна работа.
От УНИЦЕФ призоваха политиците предизвикателствата с групата на младите хора, които не учат, не работят и не се обучават, да влязат още по-спешно в техния дневен ред. Причината - ежегодните икономически загуби от оттеглянето на NEETs от пазара на труда възлизат на 1.9 млрд. лв. (изчислено на база оценка за загубата на България в размер 2.36% от БВП и 80.2 млрд. лева БВП за 2013 г.)
„Един от най-големите проблеми в днешния глобален свят е усещането на младите хора за безперспективност. Това води до невъобразими последици и обръщане към екстремни действия, както наблюдаваме в Близкия изток. В случая с България - тези млади хора съвсем скоро ще станат родители. Следователно това да им се даде шанс да развият своя потенциал е не само тяхно основно право, но и право на техните деца да имат достойно бъдеще. Освен това - развитието на тези млади хора е развитие и за цялото общество, защото това има добавена социална и икономическа стойност", заяви г-жа Таня Радочай, представител на УНИЦЕФ за България.
„Защо младите хора днес са извън своята правова и социална държава? Голяма част от тях са разочаровани от несъответствието между техните очаквания и реалността, която им се предлага. Ние имаме нужда от повече гласност и повече подкрепа от страна на политиците и на възрастните хора, защото ние сме тяхното утре и те носят бремето на нашата демотивираност. Тяхното утре ги пита „Защо?", заяви студентката Алекс Чобанова, която е доброволец и работи с много представители на групата NEETs.
Според УНИЦЕФ, именно мерките в областта на образованието са подценени. Те са насочени основно към намаляване на дела на преждевременно отпадналите от училище - една от най-рисковите групи. Необходима е обаче реформа, която да промени съществуващия модел на училищно образование, да повиши мотивацията и квалификацията на учителите, да повиши интереса и ангажираността на учениците към учебния процес, както и мотивацията им за учене и труд.
