‘"БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ няма да подкрепи Закона за управление и функциониране на системата за сигурност”, заяви зам.-председателят на ПГ на БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ Ангел Найденов. По думите му причини за това са: впечатлението за свръхотговорност, прекомерни компетенции на Съвета по сигурността и респективно - правомощия и власт на секретариата, като вероятно постоянно действащ. Въпреки опита да се дефинират толкова широки правомощия – е посочена схематично само една отговорност, която трябва да бъде вменена на Съвета по сигурността – цялостната дейност по противопоставяне на кибер престъпността.
Ангел Найденов бе категоричен, че изкушението да се злоупотребява няма да отмре скоро, макар и при приети законопроекти за службите. По думите му, наличието на закон, дори и лош, е най-силната защита срещу подобни опити. Според него, пример за това е назначаването на директор на служба „Военна информация”. „При действащ закон това назначаване не би могло да се случи или не би трябвало да е възможно. Това е едно провокативно поведение на министъра на отбраната, часове преди разглеждането на закона в НС”, заяви бившият военен министър.
Ангел Найденов коментира, че първоначалната амбиция да се създаде закон - и то рамков за националната сигурност, който да систематизира всички понятия, всички елементи и взаимоотношенията между тях, не е защитена. „Обхватът на закона е сведен до части от системата за национална сигурност”, каза още той. Зам.-председателят на ПГ на БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ зададе въпроса: Защо под това се разбира само Съвета по сигурността към МС и къде се вписва Консултативният съвет по национална сигурност, специализираните комисии на НС. „Добре е да има закон за съвета по сигурността, но защо тази необходимост трябва да подмени нуждата от един рамков закон. Професионалната общност е единна по този въпрос”, заяви Найденов. По думите му има проблем с дефинирането на понятието национална сигурност, в основата на което според него трябва да са гражданите. „Слабо разработена е частта за действия при кризи. Какви кризи – военни или невоенни?”, попита още Найденов. Той зададе и въпроса: Подкрепя ли МС внесените законопроекти и дали отсъствието им от зала означава, че не го подкрепят.
Атанас Мерджанов определи този закон като закон за Съвета по сигурността към Министерския съвет. Той подчерта, че според новия закон на заседанията на Съвета по сигурността ще присъстват президентски представители и те ще гласуват с равен глас с половината министри от кабинета и шефовете на служби. „Излиза, че президентът се превръща в съветник на министър-председателя. Това принизява статута на държавния глава. ГЕРБ от обединител, вече превърнаха президента в балансьор, а днес го понижават в съветник на премиера. Сигурно това заслужава”, коментира Атанас Мерджанов. По думите му в най-добрия случай резултатът от този закон ще е никакъв, в по-лошия - той ще доведе до допълнително объркване у гражданите и демотивация у служителите. „Казвам това за този закон, но можех да го кажа и за останалите ви политики. Реформирането ви до тук е само думи, а когато го превърнете в законодателни актове, лъсва липсата на идеи, настава объркване, настъпват скандали. Питам – докога мислите, че този театър може да продължи?”, попита Атанас Мерджанов. По думите му е показателно и излизането на членовете на МС от пленарна зала преди края на дебатите.
"Този законопроект не кореспондира с амбициозното си заглавие, а е по-скоро устройствен правилник", това заяви от своя страна народният представител Филип Попов. По думите му един такъв закон би следвало да съдържа най-малко описание на взаимовръзките, взаимоконтрола и обмена на информация между агенциите, министерствата и службите, имащи отношение към националната ни сигурност, тяхната координация и субординация. „Аз твърдя, че така предложения ни законопроект не отговаря на изискванията, вменени му със собственото му заглавие и на изискванията за описание и уреждане на една модерна съвременна система и разбиране за национална сигурност”, заключи Филип Попов.
