Събитията в Македония правят реализацията на проекта „Турски поток” хипотетична. Или почти. На Русия й трябва решаващо енергийно присъствие в Европа, това ставаше най-лесно и бързо през Македония. Но като единна, консолидирана и политически предвидима държава. Иначе е скъпо и неоправдано.
Така на дневен ред отново излиза „Южен поток”. Впрочем тръбите му още са по варненските и бургаските пристанищни складове, заплатите там си вървят и дори премиерът Борисов потвърди, че нямаме официално съобщение от Кремъл за прекратяване на проекта.
Македонските размирици са добра възможност българската дипломация да покаже, че е нещо повече от хранилка за провалени политици, техните наследници, роднини и близки. Защото от Освобождението насам тази част от държавната ни машина постоянно доказва, че е един от най-слабите й чаркове.
Базата за преговори на изток е ясна – ние даваме територия, „Газпром“ строи с максимален брой наши подизпълнители и без наши финансови ангажименти. Както се казва в римското право – земята купува къщата. Предварително договаряме и транзитните такси. Коректни условия, дано само не ги договарят нашенските комисионери от високите етажи.
На запад – преговори за доказване на икономическата и политическа целесъобразност, трасето на основен енергоносител за континента да започва от страна, член на Евросъюза. Това за всички е достатъчно, а подробностите са работа на експертите.
Газопровод от изток към запад ще има. Другото са електорални приказки на драпащи за мандати чиновници.
Когато преди време се заговори за проекта „Южен поток”, румънците предложиха тяхно трасе от Констанца до Арад на унгарската граница. Кремъл тогава предпочете Варна, заради Сърбия и Македония. Не искам да гадая с днешна дата, но Букурещ винаги е губил битките, но е печелил победите накрая. За разлика от нас.
Георги Василски ((Факел.бг)
Георги Василски ((Факел.бг)
