Фермерите са притеснени от сезона на градушките, само 50% от земята е защитена
Капризите на времето тази пролет - задух, влага, резки температурни спадове и градушки, вече жънат „на зелено" реколтата на фермерите, свиват доходите им, а като последствие преждевремонно „режат" и от цената на земята. Това алармират земеделци от различни краища на страната, цитирани в днешния брой на в. „Труд”.
Към момента оптимистичните очаквания на бранша са добивите от жито да не надскачат 400 кг от декар, за сметка на набъбващите разходи, които са подскочили с 25-30 на сто спрямо 2014 година. Фермерите са притеснени от започващия сезон на градушките, защитени са само 50% от нивите. От Асоциацията на зърнопроизводителите пък обобщават, че между 130 и 150 млн. лв. ще бъдат по-ниски приходите от житото тази година заради капризите на времето. Докато миналата година е прибрана пшеница в порядъка на 4,4 млн. тона, тази година добивите няма да преминат 4 млн. тона, а дори се очаква и да са по-малко. Браншовиците очакват по-ниските доходи от реколтата да рефлектират и на пазара на земята, като липсата на оборотни средства в земеделието ще понижи продажната цена на нивите поне с 15-20 на сто.
И докато в Северна и Североизточна България фермерите се оплакват от влага, в централната част на страната - Пловдив и Пазарджик, задух и суша вече мори посевите. Ефектът и от нея ще е свиване на добивите и на приходите в земеделието и отново ще доведе до поевтиняване на земеделската земя впоследствие.
Положението с пролетниците също не е розово. „Сеитбата на слънчоглед в Хасковска област се забави с около 40 дни заради лошите климатични условия, които попречиха до края на март да бъдат засети площите с маслодайната култура", посочи председателят на Съюза на зърнопроизводителите в града Тенчо Тенчев пред „Труд”.
Като цяло се оказва, че засетите пролетници са и по-малко. Поради преовлажнените площи и тежката 2014 г. тази пролет се отчита намаление при почти всички посеви. До средата на май са засети около 6,2 милиона декара със слънчоглед, което е по-малко с 1,1 млн. декара спрямо 2014 година. Намаление се отчита и при царевицата. Тази година сеитбата е върху 3,445 млн. дка, при 4 млн. дка преди две години. С пролетен ечемик са обработени само 66 000 дка площи. Като цяло към 15 май т.г. са засети под 10 млн. декара пролетници по данни на фермерите, подадени в областните земеделски служби.
Прогнозите за времето също не са благосклонни. Заради глобалното затопляне се наблюдава рязка промяна на времето и периоди със спадове на температурата от 10-18 градуса за ден. А подобни метерологични условия предвещават и градушки. Той прогнозира и влажен и сравнително по-студен месец юни, когато стартира жътвата. Именно започващият сезон на градушките е другата голяма тревога на фермерите. За поредна година Изпълнителната агенция за борба с градушките може да осигури защита на само половината от обработваемата земя в страната, т.е. на около 17 млн. декара, при субсидирани от ЕС 38 млн. декара площи. „Чадър" срещу град има за нивите, разположени във Видин, Монтана, Враца, Плевен, Пазарджик, Пловдив, Стара Загора, Сливен. Тревогите на фермери заради ледените късове са изострени от опита им през отминалата 2014 година, която изобилстваше от градушки. „Не стига че реколтираните площи са по-малко, но ако те бъдат съсипани и от градушки, това директно ще значи фалити за редица фермери, които още отсега очакват по-ниски приходи и се чудят как да свиват разходи, за да оцелеят. По-ниските приходи ще доведат и до спад в цената на нивите", коментира Иван Иванов от Пазарджик. За поредна година от Националния съюз на градинарите вадят старото си предложение за създаване на фонд „Резервен", в който пари да заделят Държавен фонд „Земеделие" и асоциациите на производителите. Така би се генерирал допълнителен ресурс, чрез който да се закупуват ракети за отстрелване на градоносните облаци. Асоциацията на зърнопроизводителите също подкрепя подобна идея. Според тях обаче трябва да се създаде общ фонд, в който да участват застрахователи, фермери и държава. Част от средствата в него може да се отчисляват за борба с градушките.
От съюза на градинарите припомнят още, че държавата изплаща компенсации само ако от градушката са унищожени 100% от плодовете.
„Това трябва да се промени, често пъти чиновниците установяват, че градината е унищожена на 96% и отказват компенсации. Мислите ли, че стават за нещо останалите 4% от плодовете", добавят оттам.
Изобилието на зърно в световен мащаб също ще сваля цените тази година и ще реже доходите на земеделците. Световният съвет по зърното публикува наскоро актуализираната си прогноза за състоянието на глобалния зърнен баланс през 2015-2016 г. Очакванията за добивите от пшеница в ЕС са увеличени с 1 млн. т - до 148,2 млн. т, спрямо прогнозата от март. Новата реколта от царевица в ЕС вече се оценява на 67,5 млн. т в сравнение с 66,9 млн. т преди това.
Прогнозите за производство на пшеница в Русия и Украйна през 2015 г. също са повишени в сравнение с оценките от мартенския доклад на съвета - съответно до 52 млн. т и 19 млн. т спрямо 51,4 млн. и 19,6 млн. т по-рано. За ниски цени на пазара на жито и по-слаби доходи на фермерите свидетелстват и първите оферти за износ на руска пшеница от новата реколта. Те показват значително по-ниски цени в сравнение с миналогодишното равнище - малко под $200/т FOB за пшеница 3 клас и $190-194/т FOB за пшеница 4 клас в сравнение с $260-280/т FOB през втората половина на април 2014 г. Пазарните анализатори пък посочват, че обемът на световната търговия ще падне със 7 млн. тона в сравнение с текущия сезон до 144 млн. т, най-вече поради намаленото търсене на импортна пшеница от страна на Китай.
