Националния съвет за тристранно сътрудничество не стигна до единно решение за минималната работна заплата, каза след заседанието на тристранката вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин. По думите му позициите и на трите страни били различни. На еднакво мнение били само, че минималната работна заплата трябва да се определя по прозрачен начин.
По време на заседанието от бизнеса предложиха договаряне на минимална работна заплата по икономически дейности.
"Даваме си сметка, че в България доходите са ниски. Има стремеж за подпиране на ниските доходи чрез минималната работна заплата. Безспорно за нас това води до потискане на ръста на заетостта, води до стимулиране на сивия сектор, особено в някои региони и икономически дейности", каза председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев.
Той посочи, че на места хората биват назначавани на половин работен ден, за да влязат в по-ниски нива, а всъщност работят по 8 часа.
"Това, което е не по-малко негативно и важно - демотивира човешки ресурси да повишават квалификацията си. При прост и сложен труд, при ниска и висока квалификация получават сравнително еднакви доходи, ако минималната заплата е 95% от средната", подчерта Васил Велев.
От своя страна синдикалните организации настояха съотношението между минимална и средна работна заплата да е в полза на минималната. Според КНСБ и КТ "Подкрепа" в държави като България има тежка поляризация на доходите. Те са категорични, че изоставането на страната ни по отношение на приближаването към онова, което се случва в страните от ЕС, показва, че има какво да се желае за минималната работна заплата. Обясниха, че минималната работна заплата показва нарастване с около 11, 6% за последните 5-6 години от 2008 до 2014 г.
