Как със съдействието на българската държава "Лукойл" изкуствено завишава разходите си за суровините, които внася, разкрива в своя анализ Лабораторията за управление на рискове на бившия премиер Иван Костов. Руската компания надува цената на бензина и нафтата у нас, пести данък печалба и изнася капитали в Русия, сред които и част от събраното от българите ДДС върху горивата.
Анализът на данните е извършен чрез специално изработена методика, която позволява да се изчисли и сравни цената на доставения суров петрол сорт "Урал" с борсовите цени; да се изчислят осчетоводените разходи за суровината и разликата с тези, които би следвало да се формират при прилагане на борсовите цени. Направено е същото сравнение и по отношение на възстановения данъчен кредит по ДДС.
Резултатите пораждат основателни съмнения, че внасяният в страната суров петрол сорт „Урал” е оценяван по значително по-висока цена от борсовата му цена.
Сортът петрол, с който работи рафинерията, е "Урал". Вместо това обаче за данъчни цели се смята цената на по-скъпия сорт "Брент", който няма никаква връзка с работата на "Лукойл".
Пред митниците "Лукойл" не представя фактури на каква цена е купил суровия петрол. Вместо това представя таблица за борсовата цена на сорта "Брент". Разликата между борсовите цени на двата сорта е 2,41%, пише в анализа на Risk Management Lab. Към борсовата цена се добавят и нереално високи според лабораторията на Костов разходи за транспорт и застраховки.
Така "Урал"-ът, който "Лукойл" купува излиза с 10,6% по-скъп, отколкото, ако си беше купил "Брент". Така разликата между реалната цена на суровия петрол, който "Лукойл" е купил от Русия и цената, която е отчел в България е 13,27% за изследвания период между 2006 и 2014 г. (разликата варира между 6,68% и 15,61% в различните години).
Заради този финт "Лукойл" декларира средногодишно с 763,5 млн. лв. повече от реалните си разходи. С натрупване за периода 2006-2014 сумата е 6871.7 млн. лв.
Най-напред години наред ние плащаме по-скъп бензин и дизел, отколкото е реалната му цена. Освен на джоба на всеки от нас това се отразява зле и на икономиката като цяло.
От описаната схема може да се направи изводът, че за 9 години "Лукойл" е спестил 687 млн. лв. данък печалба.
Описаната от Иван Костов схема дава отговор на най-голямата мистерия в българската икономика - как така монополистът "Лукойл" редовно работи на загуба и има интерес да го прави, за разлика от една нормална фирма, която би затворила, ако все е на загуба.
И накрая - чрез тази схема "Лукойл" изнася в Русия ДДС, което би трябвало да остане в България, тъй като върху надценения суров петрол се начислява по-високо ДДС.
Посочената значителна добавена стойност, която е произведена и реализирана в България, не е обявена като такава, а като производствен разход, чрез завишаване на цената на суровия петрол. Осчетоводена като такъв производствен разход за суров петрол, добавената стойност е изнесена от страната. Тази добавена стойност не е обложена с ДДС и Корпоративен данък, пише в анализа на Risk Management Lab.
Акумулираната разлика за периода възлиза на 1 145.3 млн. лв.
Изпълнителната и законодателната власти не отговориха в законно установения срок на официален сигнал за основателни съмнения за щети от завишаване цените на внасяния суров петрол сорт Урал, се казва още в анализа на Лабораторията за управление на рискове.
Лабораторията предлага на държавните институции 3 мерки за спиране на порочните практики:
1. Държавата да изиска фактурите, по които "Лукойл" е плащала суровия петрол, вместо да отбива номера с никого не интересуващите котировки на никого не интересуващия сорт "Брент".
2. АДФИ да извърши пълна проверка на доставките на петрол сорт "Урал" от приватизацията на Нефтохимически комбинат – Бургас до сега, с цел да бъде определен размерът на умишлено занижените печалби и надвзетия възстановен данъчен кредит.
3. МФ и НАП да предявят иск към "Лукойл" и дъщерните фирми на ОАО Лукойл Москва, за нанесени финансови щети на бюджета.
Само преди дни премиерът Бойко Борисов присъства на откриването на нов завод на "Лукойл" в Бургас. Тогава той заяви, че през следващите месеци "ни чакат около милиард нови инвестиции в различни заводи, където ще бъдат създадени и нови работни места".
Целия доклад можете да прочетете тук
