Българите псуват от памтивека. Поводи и основания колкото щете. Предавана от баща на син, от поколение на поколение, псувнята е оцеляла до наши дни, въпреки опитите да бъде забранена или извадена от речника ни. Тя е българският символ на свобода, свободно слово и противопоставяне на авторитети.
Освен това ни обединява. Може да сме индивидуалисти, но едно сочно "Ваш‘та мама" към политиците ни сплотява и превръща в общност. Нещо непосилно за управници, партийни водачи и интелектуалци.
На запад се задоволяват с англйското fuck , в разновидности като fuck you, fuck that, fuck off. Слаба ракия, би коментирал всеки нашенец. И ще е прав, защото западняшката псувня не е персонализирана, няма конкретика. Няак филмова и напарфюмирана е. Нашенската си има обект и това най-често е майката. Защото боли. Подир нея идват сестрата и лелята. Българите обаче не псуват Бог. Всички славяни го псуват, както и светиите, но ние - не. Честно казано, повече от страх, отколкото заради набожност и уважение.
Днес псувнята преживява ренесанс. Псуват всички: от тийнейджърите до тежко болните и възрастните. Псуват учените и невежите. Шофьори и пешеходци. Защото нещо тук хич не е наред. Държавата ни е кофти и това ни мъчи. Искаме да се измъкнем, но не знаем как. И някак се налага мнението, че сами няма да се оправим.
Нито с реформите в съдебната система, нито с циганските проблеми, с беднотията - битова и духовна, дори с простотиите около абитуриентските балове. Духът ни изчезна.
Няма го. Караджата, Бенковски и Левски вече не могат да ни събудят. Искрите в Гърмен, затихналите (овладяните) скандирания срещу Пеевски и кампанийният гняв към убийците на пътя само доказват, че не ни е останал огън. Нямаме сили и воля да изритаме политическия отврат, който буквално ни убива. Бунтовете ни са локални, ведомствени, съсловни. Когато прерастнат в нещо повече моментално им се инжектират провокатори, пари и обещания за постове. Това убива мотивацията и ни принуждава да чакаме чудо отвън.
Русенец изпратил образци от материалите, с които се прави булевард в града в ЕК и на шефа й Юнкер. Човекът не вярва, че тук някой ще обърне внимание и търси помощ от Брюксел. Стотици нашенци пък отправили във Фейсбук въпроси към американската посланичка г-жа Марси Рийс. Питали я много неща, но най-вече такива, които си зависят от нас. Като например има ли черен списък на корумпирани типове, на които САЩ не дава визи. Има, естествено, но защото нямаме прокуратура и съд, които да пратят тия типове където им е мястото. Чакаме американците да ги отрежат за визи, вместо да ги погнем и съдим ние. Питали също кога ще паднат визите за българи. Ами когато затворим корумпетата на топло, но това не зависи от посланичката, а от нас.
Надяваме се на Чичо Сам, както някога на Дядо Иван, а и на "синеоките рицари" от Вермахта да ни свършат работата. Държим се като осъдени на смърт, които се радват на пържолката и биричката преди въжето...
Философията ни е по-скоро примирение: защо да се бунтуваме, като нищо не можем да променим. Хора, не разбрахте ли: не се променя, защото не се бунтуваме! Давате гласа си за нагли и мразени хора. Купувате пеевските медии, макар да знаете че лъжат и манипулират. Четете "жълтите" им парцали, защото заливат с помия други, а не вас. Корумпирани издатели завлякли милиони, но вместо в съда, се разхождат из телевизионните студия и ни облъчват с наглост. Вместо да гадаете кога прокуратурата ще се заеме с тях и да ги псувате - спрете да ги купувате. Подпишете им смъртната присъда и ги изхвърлете от живота си.
Размечтах се, знам. Няма да станем бунтари за една нощ, след като не сме станали толкова време. Но поне да спрем да висим на перона в очакване на експреса с чуждите посланици...
Всяка власт корумпира, а абсолютната власт корумпира абсолютно. Казал го е френският мислител Шарл Монтескьо. Доказателства у нас - колкото щете. Например моделът #Кой. Съсипва държавата пред очите ни, но премиерът Борисов и институциите се свиват от страх и току ни анестизират с райския газ за реформите.
Нужни сме им заспали, за да не видим, че са навързани всичките.
И понеже стана дума за българската традиция да чакаме някой отвън да размърда нещата, ще цитирам част от изказването на посланика на Франция Ксавие Лапер дьо Кабан по време на конференцията "Гражданският глас срещу корупцията - Кой чува?", организирана от Инициативата "Правосъдие за всеки" и Софийския дискусионен форум.
" Не чуждестранните посланици ще предизвикат реформа в поведенческите практики и ще сложат край на безнаказаността на криминалното поведение на елитите. А именно вие, българите можете да го направите и трябва да го изисквате. Именно вие възпрепятствахте един от тези олигарси, които правосъдието отказа да преследва, да застане начело на службите за сигурност преди две години.
Кураж и успехи ви желая".
Кураж и успех... Само че куражът ни стига само до кило ракия и "Ваш‘та мама". Това е българската революционна теория (БРТ), която спира еволюционните процеси у нас от доста време. Оповаваме се на псувнята, защото псувнята е компромис между желанието да избягаш и да се сбиеш. Псувнята не носи рискове и лишения. Не изисква смелост и барикади по улиците, където може да отнесеш някой тупаник. На всичкото отгоре Априлското въстание не е този пример, който беше...
Няма как чуждите посланици да проумеят революционната ни теория, която не включва Робеспиер, Кромуел, Декларацията за независимостта и дори Ленин.
Балканска мистерия, залагаща на отрицанието, а не на бъдещето. Дипломатите, комисарите от Брюксел, емисарите от Вашингтон и Москва, партньорските служби, цялото НАТО и ООН дори, се държат с нас като даскали, които от време на време ни дърпат ушите. Обърнат ли се обаче, получават една пиперлива и всичко си идва на мястото. Те, горките, вярват, че като попритиснат политиците и прокурорите ни с факти и документи, ще започне разследване по сигналите срещу Пеевски и ортаците му от ДПС и други партии, като това срещу корумпетата във ФИФА. Наивници. Магистратите ни ще докарат от девет кладенци вода, за да заблюдят големите батковци. Защото тук цари върховенство на мафията, а не на закона. Освен това отлично знаят, че на света и Европа не им е до нас в момента. Тероризмът и радикалният ислям напират яко. В Украйна още мирише на трупове и барут. Непалците са оставени на божията милост.
Путин и Обама продължават да си ги мерят. Кой ще се вълнува за шепа българи, които само развалят въздуха в ЕС? Ще ни дезодорират с някоя инструкция и толкоз. Дори до обезпаризитяване няма да се стигне...
И все пак радикалната промяна ни е необходима както слънцето, въздуха и водата за всяко живо същество. Без нея демокрацията ни ще има летален изход. Просто трябва да си стегнем редиците като граждани. И да не забравяме, че тези, които псуваме ги е страх повече от нас, отколкото нас от тях. Те имат много какво да губят. Ако хиляда хиляди изревят една псувня дори, те ще се изпокрият в миша дупка. Това, за тяхна огромна изненада, ще стане доста по-рано, отколкото предполагат и се надяват. Знаят го и затова са толкова зли. Има си обаче начин: на зло куче, зъл прът.
Огнян Стефанов
