Социалните служби отказват осиновители, като ги плашат с болести на децата. Това призна пред Фрог нюз баща, който от години се радва със съпругата си на близначета. От социалното ведомство отчетоха срив в осиновяванията, като упрекнаха за това хората, които търсели само „малко и бяло”.
Ето разказът на човек, минал през това изпитание. Умишлено пазим името му, за да няма последствия за семейството му.
Още щом видяхме децата, се влюбихме в тях. Първото, което ни обясниха социалните, беше че има два отказа да бъдат взети и това е последният им шанс да останата в родината. Ако бяхме се отказали, те вече щяха да са някъде навън. След това подробно ни разкриха произхода им, както и че са били много болни. Разбрахме имената на родителите им, тяхното житие-битие, всичко. Изкараха им какви ли не диагнози-от страшни, по-страшни. В същото време бебетата се усмихваха и по нищо не личеше да имат какъвто и да е здравословен проблем. След като видяха, че нищо не може да ни откаже, ни викнаха в един кабинет и ни представиха млад мъж, който работел като психолог. Децата са леко увредени, изостават в развитието си, рече той и допълни: Помислете си много хубаво, дали искате да поемете този риск. Останахме шашнати. Дадоха ни да мислим няколко дни. Струваше ни се, че мина цяла година, докато пак ги видим. Това беше най-трудния период от живота ми. Споменът за усмивките им не ми даваше мира. Реших, че нищо няма да ни откаже. Отидохме и заявихме: Това са нашите деца. Искаме си ги. Изненадахме се, защото социалните изобщо не се зарадваха. В този момент ми светна лампата, че те правят всичко възможно, за да се стигне до отказ и да дадат бебетата на чужденци. Прегледите, които извършихме показаха, че близнаците са напълно здрави и нямат абсолютно никакви увреждания и заболявания. Когато минаха няколко години се уверихме, че изобщо нямат умствени проблеми, камо ли изоставане в развитието им. Времето доказа, че нищо от това, което ни споделиха социалните, не е истина.
Ако имате още такива истории или лични преживявания, пишете ни. Готови сме да ги публикуваме едно към едно.
