Правителството предложи Надежда Нейнски за български посланик в Турция. Тя наистина е позната на отделни високопоставени личности в южната ни съседка. Но това още не е достатъчно. Тя няма бекграунд нито за страната, нито за региона. Това казва дългогодишният дипломат Симеон Николов.
Изпращането на посланик в една страна е свързано винаги със защитата на националните интереси и с постигането на конкретни цели в развитието на двустранните отношения. Затова анализатори често търсят в бекграунда на даден кандидат да разчетат замисъла в политиката на страната, която той представлява. Така беше при изпращането на последния американски посланик в Москва с опит в Украйна или на турски посланик във Вашингтон с опит по преодоляването на лобито по признаване на арменския геноцид преди кръглата годишнина, смята той.
Освен високата експертиза, която трябва да притежава бъдещият посланик, от голямо значение е доверието на приемащата страна. Спомняме си случая със срамната ситуация, в която изпадна България с кандидатурата за Ватикана и бяхме принудени да я подменим. Или с изпращането на едно младо момиче в консервативна ислямска държава, или на генерален консул в Китай с две лични фирми в същата страната. Примери - много, посочва Симеон Николов.
Освен доверието на приемащата страна, добър знак е, когато за посланик се изпраща високопоставена личност – например бивш министър.
Обявеният избор на г–жа Надежда Нейнски за посланик на България в Турция има както плюсове, така и минуси. Изпращайки бивш министър България демонстрира значението на съседната страна за нас. Във вътрешен план, обаче, трябва да се има предвид, че политическата квота, разрешена от Закона за дипломатическата служба вече е надвишена. Следователно, трябва да се аргументира компромисът, който правим.
Като бивш министър г–жа Нейнски безспорно владее организационната и дипломатическа практика, тънкостите в международната дейност. Но предстоящите събития в региона и променящата се роля на Турция изискват много повече капацитет по проблемите на Близкия Изток и исляма, познаване на енергийната геополитика предвид многото интереси, които се преплитат тук. Нашият посланик би трябвало да е наясно в подробности за преследваните цели от Анкара, да владее огромната история на кюрдския проблем, да попълва експертиза по военни конфликти в съседство и вероятна намеса на Турция. Освен енергетиката, немаловажно е и цялостното познаване на икономиката, разчитане на интереси от страна на много външни и вътрешни участници и техните последствия, които в крайна сметка могат да водят до дълготрайни успехи или загуби за българската страна, смята директорът на Центъра за стратегически изследвания.
В сферата на двустранните отношения на госпожа Нейнски ще й липсва най–вече дълбокото познаване на множеството спорни въпроси, по които преговаряме от години с Турция и които трябва да отстояваме твърдо и аргументирано. Професионалистите, които са подготвяли и водили разговорите и по р. Резовска, и по българските имоти, и по прогонените тракийски българи и др. знаят за каква дълбочина на познание, тънкости и "капани" става дума. Активността на турските дипломати в България е редно да бъде под наблюдението на МВнР. Но от значение е и активността на българския посланик в Анкара, независимо дали сме в полето на спора за дипломите на турските студенти в България, за джамии и имоти или други проблеми.
Ако в международната практика дори и за редови дипломат важи правилото, че можеш да направиш повече за страната си само, ако си търсен партньор, уважаван от местните политици и управляващи, ако си енергичен, убедителен, пробивен, то за един дипломат в Турция това е многократно по–важно предвид особеностите на турската нация.
Уважението към дипломата започва с перфектното ползване на местния език и дълбоко познаване на историята и културата на страната. И тук основният недостатък на г-жа Нейнски е именно в незнанието на турски език. За скептиците към тази теза ще ви кажа, че един български дипломат, който говореше по-добре турски език от средностатистически турчин, местните граждани искаха да го изберат за кмет на града и той им обясняваше защо това не може да стане. За разлика от български посланици в западноевропейски страни, които по разкази на наши студенти, не са знаели как да си включат микрофона, г-жа Нейнски би плувала в свои води като докладчик, събеседник и гост на различни форуми. Но спечелването на симпатии минава през местния език, демонстриране на познания за народното творчество на държавата-домакин, литературата, неща, които бързо грабват и остават в сърцата на хората.
Всичко това не означава, че изпращането на дипломат, който е прекарал твърде дълго в тази страна и има необходимите познания за нея, винаги би било по–добре, отколкото номинирането на кандидат, който за първи път ще работи там. Защото има случаи, когато български посланик, прекарал дълги години в Турция и, може би, затова твърде повлиян от нашите партньори там, изпращаше съобщения до българското МВнР в пълно съответствие с техните интереси и с очевидно незачитане на българската позиция.
Темата неизбежно ни води и към въпроса за кадрите в МВнР. Ние имаме, макар и вече крайно ограничен кръг дипломати в министерството или напуснали ведомството, които притежават нужната експертиза, енергичност и възможности да изпълняват длъжността посланик в Анкара. Но от години няма целенасочена подготовка на кадри по определени географски региони и страни. А такива експерти в миналото извоюваха уважението към България, както в страната на акредитация, така и на партньорите, които се съветваха с нас по тези страни – най–вече балканските и арабските страни, категоричен е главният редактор на изданието за анализи "Експерт бдд.ком"
По тези причини все по-труден ще става подбора на посланик за дадена страна. Но и на екип за посланик като г-жа Нейнски, която без необходимата лична експертиза би се нуждаела от него, завършва Симеон Николов.
