За високи изравнителни сметки в края на отоплителния сезон, предупредиха от Асоциацията на топлофикационните дружества в България.
Наредбата за топлоснабдяване има пропуски, които не бяха коригирани въпреки настояването на топлофикационните дружества и ефектът от това е голямо количество нефактурирана топлоенергия в някои дружества и съответно високи изравнителни сметки в края на сезона, заяви на пресконференция Симо Симов, член на Асоциацията на топлофикационните дружества в България, предаде БТА.
Настояваме за промяна в регулациите и за нова енергийна стратегия, в която централизираното топлоснабдяване и охлаждане да е приоритет, както това е в Европа, каза Тодор Николов от "Далкия Варна". Той посочи, че за последните години топлофикационните дружества сумарно са натрупали загуба от 300 млн. лв. и ако не се вземат спешни мерки, секторът се води към фалит.
Симов отбеляза, че това, което предстои да се случи във всички държави - членки на ЕС, е да се изготвят планове и да се оцени потенциалът на пазара на централизираното топлоснабдяване и точно това трябва да се случи и в България.
Като финансова рамка в периода от 2014 до 2020 г. се предвижда стимулиране на регионалните фондове за преминаване към нисковъглеродна енергетика и чрез тях отпускане на близо 2 млрд. евро за сектора централно топлоснабдяване. Всички държави членки могат да кандидатстват за част от това финансиране, но трябва подкрепата на държавата за сектора, заяви Симов.
Илия Николаев, председател на асоциацията, съобщи, че за 2014 г. от 12 топлофикационни дружества в страната, девет са на загуба с общ размер от 78 млн. лв. Основните проблеми произтичат от регулаторната база и законодателството и затова ни е необходима помощ от парламента, каза Николаев.
Той отбеляза, че в момента има възможност за субективни решения от страна на КЕВР, а срокът на регулаторния период е твърде кратък и то с възможности да бъде съкращаван, което дава несигурност на топлофикациите.
От асоциацията заявиха, че искат регулаторният период да стане минимум пет години, в които да са ясни макроикономическите параметри, в които дружествата да работят.
