Вселенска задушница се прави от всички православни църкви по света, а в България се нарича „Черешова“ по името на най-популярния плод в това време на годината. На този ден в храмовете се правят заупокойни свети литургии.
Християните посещават гробовете на близките си, почистват ги, прекадяват, преливат с вода и червено вино, запалват свещ и раздават житото, хляба и първите череши, които са дали името на тази панихида.
На Задушница камбаната бие траурно, като с отмерения си удар напомня за неотклонната грижа за мъртвите. В храмовете се служи заупокойна молитва за починалите, последвана от обща панихида.
В традиционния български календар съботата е отредена за Ден на мъртвите. Рано сутрин жените отиват на гробището, раздават варено жито и хляб за „Бог да прости“ душите на починалите им близки. Този обичай, наследен от векове, е преплел стародавни практики и ритуали с православния канон. Почитали своите мъртъвци живелите по нашите земи и римляни, и траки, и славяни, и прабългари...
Римските празници на мъртвите били известни под името Розалии – производно от името на розата (rosalia). На този ден римляните покривали гробовете с рози и давали тържествени обеди в помен на мъртвите.
Древните траки пък са ни завещали като свидетелство за същата почит своите могили, пръснати из земите ни – Казанлъшката, Свещари, Голямата Косматка, Мезек, Могиланската...
Дните за особено подчертана почит към всички отишли си от нас се наричат Задушница, от „молитва за душата". Всички ритуални действия, извършвани на този ден, са свързани с душите на умрелите. Оттам и названието, Задушница.
В българския църковен календар има три големи Задушници. Тези съвместни помени се правят в събота – седмица преди започване на три от постните периоди през годината. Това са Голяма задушница (преди Месни Заговезни, 8 седмици преди Великден), Черешова задушница (преди Петдесетница) и Архангелова задушница (преди Арахангеловден).
И трите задушници са подвижни спрямо дните в календара, защото се правят винаги в съботен ден. И тъй както Възкресение Христово, най-големият християнски празник, е с променлива дата (в зависимост от първото следмартенско пълнолуние), променливи са и всички празници и обичаи, свързани с Великден. Постоянно само е времето между Задушница в месопостна събота и Задушница в събота преди Петдесетница – точно 15 седмици.
