На 50-ия ден след Великден се отбелязва Петдесетница. Петдесетница е един от най-големите християнски празници. Смята се, че това е рожденият момент на християнската църква.
На Петдесетница, рано сутрин хората късат цветя и треви, пелин и орехова шума, извиват венци и букети, украсяват домовете си, пеят песни, играят русалските игри, принасят курбан и т.н. на гробищата се носят цветя, ястия и вино. Вярва се, че от Велик четвъртък до този ден душите на починалите са били на свобода, а сега вече се прибират по местата си, отредени им от Бога.
Според народа, русалките през тези дни завършват своята сеитба, започнала на Спасовден. През цялата седмица къщите стоят постлани с пелин и орехова шума. Всички носят на краката си пелин, за да се предпазят от русалската болест.
През тези дни русалиите играят и пеят по домовете. Това са само мъже, родени през Русалската неделя, облечени в специално облекло и извършващи магически действия. Игрите и песните радват русалките и те пеят „житата да растат по-добре, класовете да се пълнят със зърно, лозята и овошките да вършат богат плод". Където минат русалиите, никой не се разболява през годината.
В петдесетия ден след Светлото Христово Възкресение Църквата празнува още едно много важно събитие: Петдесетница, или празник на Света Троица – е възпоминание за ипостасното явление, за слизането на Светия Дух над апостолите, раждането на Християнската Църква. Слизането на Духа Утешител създава Църквата.
Бог се явява в Своята Трета Ипостас и никога повече не оставя света, присъства в него в Ипостаста на Духа, Който винаги действа в Божията Църква. Разбира се, Духът Свети не бездейства и в старозаветната епоха. Той е звучал в думите на великите пророци Исая, Йеремия, Йезекиил, подтиквал е избрания народ да остави заблудите и да си спомни за своята богоизбраност. Божият Дух водил ръката на Моисей, Давид, Соломон, на другите библейски герои, на авторите на божествените книги, които Църквата е нарекла боговдъхновени.
На Петдесетница Светият Дух се явява ипостасно в пълнотата на Своето Божествено Битие, явява се така, че никога повече да не напусне света, създава нова действителност на Христовата Църква, същностно съединява в Себе Си Небето и земята, Бога и човека. По своето определение Църквата е винаги единна, така, както е Един Бог, съзидал я с ипостаста на Светия Дух. Затова всички съобщества, които се откъснали от едната Църква, остават вън от нейната граница и извън пълнотата на Божествената благодат. Но Тя, Христовата Църква заема една локална област в света, поразена от греха. Вярващият човек, живее не предимно в Църквата, той живее в този свят, атакуван от изкушения, греши и губи получената Божествена благодат. Човекът е сам и грешен, но Църквата е свята. Светият Дух никога не я напуска. И когато се връща в своята истинска родина – Небето, каещият се грешник намира изгубеното и разпиляното по пътищата на света; изцелява се с благодатта на Духа. Светостта е един от най-явните знаци за присъствие на Църквата, Свята я нарича и Символът на вярата. Тя, истинската Христова Църква, обединила в себе си Божествената и човешката реалности не може да не бъде свята. Изворът на тази святост не е в духоносните й членове, включително йерархия и свещенство, а в благодатта на Самия Дух Свети, на Когото единствено се крепи Църквата. Човекът е Божий образ и неговата любов е образ на Божествената Любов.
Благодатната сила на Светия Дух, превърнала обществото от съмишленици в Църква Христова, е Божествена Любов. От тази любов започва всичко, от нея започва историята на Едната Свята Съборна и Апостолска Църква. "Защото любовта е от Бога и всеки, който люби, е роден от Бога и познава Бога… Ако любим един друг, Бог пребъдва в нас и любовта Му е съвършена у нас… Бог е любов, и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога и Бог – в него." (1 Ин. 4:7, 12, 16).
