В днешна България Банско и Самоков са "на нож" относно спора къде се появил на бял свят патриархът на българското Възраждане Паисий Хилендарски. Всичко това важи с пълна сила и за Христо Ботев. Например - че е роден в Карлово, но е бил на 3 дни, когато семейството му се преместило да живее В Калофер. Претенции за бащиното му огнище има и врачанското село Осен.
Но с пълна сила митовете и мистерии витаят около смъртта му, от която се навършват вече 139 г. Версии разни, но обединени около това, че гениалният поет е убит не от турски куршум, а от български, съобщава "Стандарт".
На 10 октомври 1939 г. умира Никола Обретенов - участник в четата на Христо Ботев. Според легендата на смъртния си одър, когато го питали кой е убил войводата, той казва: "За честта на българския народ ще отнеса истината на небето". Твърди се, че доста преди изстрела на Околчицa между Никола Войновски, който е военен комендант на четата, и Ботев пламва конфликт. Още след дебаркирането в Козлодуй на кадровия офицер от руската армия Войновски става ясно, че въстанието е провалено. След сражението при Милин камък той настоява четата да бяга на запад, към Сърбия. Ботев обаче е твърдо убеден, че
Стоян Заимов само го чака, за да вдигне Враца
И когато става ясно, че нищо такава няма, сблъсъкът между двамата достига своята неизбежна развръзка. Има и обаче и вариант относно личността на убиеца - че именно Обретенов е човекът, вдигнал оръжие срещу Ботев. Праплеменникът на великия поет, Боян Ботйов, отхвърля категорично варианта Никола Обретенов. "Тази теза изглежда неправдоподобна според мен. Ще ви дам един пример, един много прост факт. Моят прадядо - ген. Кирил Ботйов, който е бил четник в четата на брат си, е поддържал чудесни отношения с един от най-близките до войводата четници - Никола Обретенов, и то чак до неговата смърт през 1939 г".
Като цяло тази версия звучи най-достоверно. Защото друга една популярна легенда е съвсем екзотична. Априлското въстание е вече потушено, когато четата на Ботев слиза в Козлодуй. Но целта й е била... да се изкопае скрито грамадно хайдушко имане, с което да се финансира по-нататъшната битка за свободата. Като косвено доказателство се привежда фактът, че четата не влиза в населени места, а се движи директно към определена местност във Врачанския балкан. Златото е било намерено и разпределено в раниците на четниците, и когато вече е трябвало да се тръгне към Сърбия, както е бил първоначалният план, алчността на някои четници надделява, избухва бунт, Ботев е убит и бунтарите се пръскат към родните си места. Всичко
това звучи като сценарий на спагети-уестърн
но факт е, че повечето от оцелелите четници след Освобождението имат средства да изкупуват турски имоти и бързо развиват сериозен бизнес. Като например Стефанаки Савов - дядото на покойния лидер на Демократическата партия през 90-те години Стефан Савов. Слабото място на тази легенда обаче е фактът, че при тогавашните комуникации никой в Букурещ не е бил наясно какво точно става в България и дали наистина въстанието е потушено.
Значително обаче по-достоверна е версията, че ако Ботев е убит заради пари, то просто той е носил доста внушителна сума, връчена му от комитета в Букурещ.
Другият спор е къде точно е отправен съдбоносният изстрел. Не, че това е чак толкова важно, но сме свикали с Вазовото "куршум прониза гордото чело". Картата, която е била във вътрешния джоб на курука му, се пази окървавена и пробита от фаталния куршум.
И днес тя се намира в института на МВР
Твърди се, че когато са разпитвани някои от живите четници от турски следователи, се объркват. И след това отказват да говорят до края на живота си. Така че не е изключено да е убит с два куршума - един в сърцето и втори в главата.
Загадка си остава и съдбата на тленните останки на войводата. За най-достоверни се приемат записките на Захари Стоянов. Той разказва, че след като бил убит, Обретенов и Апостолов набързо покрили тялото с клони. След това черкезин отрязал главата на войводата и тя тържествено била разнасяна из Враца, преди да бъде
набучена на кол на мегдана
до градската часовникова кула. Така стояла цели 3 дни. След това била хвърлена в реката. По-късно поп Гено от църквата "Св. Петър и Павел" скришом я прибрал, измил и заровил, за да не се гаврят с нея турците. След време обаче попът починал и така тайната на погребаната Ботева глава си отишла заедно с него. Версиите са, че тя е или в църквата "12 апостоли" или във "Възнесение Господне" във Враца.
Пълна загадка обаче е съдбата на тялото на войводата. Ето какво пише краеведът Павлин Павлов през 2011 г. във в. "Десант". В статията си със заглавие "Още за костите на Христо Ботев" той излага сведения, получени при срещата си през 1978 г. с един възрастен човек от врачанското село Моравица, който му разказва как няколко години след Освобождението при тях дошъл някакъв човек и наел няколко от местните жители да хвърлят камъни в една дупка. Сред тях бил и неговият дядо. Докато те хвърляли каменните късове, "поборникът", както го наричал моравчанинът, изпекъл едно шиле. Селяните проявили любопитство и се поинтересували какво има в дупката, та трябва да го затрупат, а мистериозният им работодател отвърнал:
Фърляйте, фърляйте! Тук е срамът на България!
Без повече да питат, те нахвърляли камънаците в отвора, изяли шилето и си взели доволни парите за свършената работа. Повече никога не видели т.нар. "поборник".
Авторът на материала отишъл с няколко души до указаното място и всички се заели да вадят камъните. По някое време попаднали на останките от главата на шилето. Открили и следи от разплескано върху скалните отломки олово, което показвало, че по тях е стреляно с оловни куршуми. Разчистили дупката на дълбочина, доколкото могли, но така и не стигнали дъното й.
Павел Павлов споделя преживяното с уредници и тогавашния директор на Врачанския музей Иван Райкински, но никой не проявява интерес към разказаното от него. А очевидно в случая става дума тъкмо за подозрение, че костите на Христо Ботев лежат на дъното на споменатата скална яма, затрупана с камъни. Как иначе да си обясним, че години след Освобождението неизвестен "поборник" ще наема хора да я запълнят и ще прави курбан край нея.
