Ловът е здравословен и полезен. Хем си сред природата, хем осигуряваш прехраната на семейството, а и не само. С един изстрел президентът Първанов хем усмърти някакъв козел, уж защитен от "Червената книга" в Узбекистан, хем нахрани медиите.
В интерес на истината, някои от тях доста трудно преглътнаха случката, опитвайки се да замажат гафа. Дали някой от свитата му ще се престраши и ще му каже най-после, че всичко това страшно много писна на всички? Никой не е против срещи и разговори, важни за страната, но в период на криза и нарушен диалог с Брюксел да се обикалят ловни полета и да се броят пингвини на Фолклендските острови, е повече занимание за богати екцентрици, отколкото за отговорни политици.
Симеон пък отиде в Мароканската пустиня, където част от фамилията му се изживяваше като чудаци, под навлажнените босилкови клепки на родни медийни субективи. От това семейство не сме и очаквали друго. Въпреки това щерката Калина успя да ни шашне с признанието, че всяка нощ плачела за България... Дали пък това не е знак, че страната ни е толкова зле, че е време за оплаквачки? Възможно е татко Симеон да е изпуснал някоя тайна, която ние не знаем и която е подействала като лук на калинините очи? Сигурно ще научим последни, както обикновено...
Ловната треска не подмина и МВР. Хайка за едър дивеч,
разбирай братя Галеви, бе организирана в Дупнишкия резерват. Като резултат Пламен
Галев се озова в ареста. Всичко бе направено по класическата ПР схема: много
шум и внушаване, че се случва нещо мащабно и справедливо. Пред обществото обаче
изникват някои питанки. Как така допреди няколко месеца тогавашния вътрешен
министър и сегашен партиен стълб твърдеше, че "братята" са ценни за националната
сигурност, а днес ги сочак като нарушители на закона? Би било добре, ако отговорите
не се забавят.
Насядали около останките от никулденския шаран обаче няма как да не се запитаме също, как така сборната ловна дружинка на МВР, прокуратурата и ДАНС не направи нито една пусия за виновниците за спрените пари от Брюксел. Да не би екземляри с ранг "едър рогат минисър" да са в някаква "Червена книга", която пази една глутница, сякаш е зеницата на българското око. Членове на тази глутница се разхождаха сред социалистите на 47-я конгрес на БСП наметнати с овчи кожи толкова сполучливо, че делегати и ръководство дори не ги разпознаха.
Това са само някои от особеностите на българския лов. Понякога той е политически, а друг път - икономически. В навечерието на избори пък подборния отстрел се заменя от масов такъв.
Иван Комитов
