Мразим циганите. Лозунги като: "Циганите на сапун" и "Заколете българите" вече не впечатляват дори децата. С лозунгите може и да се свиква, но с циганските набези по села и градове - не. Има десетки убити възрастни, заради мизерните им пенсии. Има изнасилени старици, святкат ножове, хора живеят като в секретна секция, завладяни от страх.
Не, не е нормално. Който ви каже, че положението не е толкова страшно - лъже. Положението е по-страшно, отколкото си предстаявяме. Защото държавата и политиците се отсвирили проблема и ни будалкат с фрази, в които "червената нишка" са думи като "европейски ценности", "ромска интеграция", "етническа толерантност" и пр. Зад тази розова фасада джебчийки подкупват полицаи, цигански барони подкупват полицейски шефове, проститутки бутат безплатно на ченгета, за да не ги закачат, данъчни се правят на разсеяни пред ромски дворци и прибират пачки, цели махали не плащат ток и вода, трафиканти продават деца в чужбина, хиляди не плащат здравни осигуровки, прокурори прекратяват преписки срещу "таса", хиляди не стъпват в училище и т.н.
Искрите в Гърмен все още не са пожар. Те са поредните, ще има още, ще става все по-напечено. Защото продължава безсилието и неадекватността на нституциите.
Изпращат се спешно полицаи и жандармеристи, овладява се кютека, управляващите се хвалят, че напрежението спада, започват някакви проверки и прочие административни хватки, които общо взето замитат темата. Споровете за това дали напрежението е етническо, социално или политическо се точат в медиите като дъвка. Участниците в обсъжданията са едни и същи от години. Нищо ново, никаква промяна - тъпо, скучно и лицемерно. Лицемерно, защото политиците се подиграват с нацията.
Гъбаркат се с роми, българи, турци и т.н. Ще оправим положението, ама друг път...
ГЕРБ ни пробутва мантрата, че проблемът е наследен и се е трупал с години.
Колумбовци! Само че ГЕРБ управлява шеста година, лидерът Бойко Борисов е бил мандат и нещо главен секретар на МВР, така че е имал време не само да опознае темата, ами и да направи нещо по въпроса. Оправданията и емоционалните реплики впечатлят единствено свитата край него.
У нас досега не се е появил човек, който да си спечели прозвището "българският" Мартин Лутър Кинг. Едва ли и ще има скоро. Което не е добре, защото Мартин Лутър Кинг промени цяла една страна като САЩ и направи възможно днес президент на щатите да е чернокож.
В САЩ са се борили с най-тежките форми на расизъм. Толкова тежки, че положението е сравнимо с военно. Ку клукс клан беси и пали. В някои южни щати се стреля по негри като по бездомни псета. Жертвите са хиляди, противопоставянето е жестоко.
И въпреки това, за трийсетина години е извършена промяна, която си е жива революция. Над 30 на сто от афроамериканците учат в университети, а близо 70 на сто от тях са със средно образование. Оперират в болниците, служат в полицията и армията, строят небостъргачи и мостове, печелят "Оскар"-и, водят най-гледаните предавания. Стигна се дори до там афроамериканците да се противят срещу разширяването на опредлението за расизъм, опасявайки се, че ще загубят част от привилегиите, придобити в борбата за граждански права. Забелязва нещо като обратен ефект: бели американци вече се оплакват от расизъм...
Каква магия сътвори Мартин Лутър Кинг, че се стигна дотук? Всичко се крие в основното искане на чернокожите в САЩ: право на образование и право на труд. В България е преиначено до осакатяване: право на помощи. Нищо друго не важи. Искаме помощи и това е. Няма да учим, няма да се квалифицираме, ще правим деца, а вие ще ни плащате социални помощи. Вината не е изцяло на ромите. Те бяха подучени от ловки политици, които за да получат техните гласове, обещават каквото им дойде на езика. Ако спешно не се захванем сериозно с ромските проблеми и провокативната и подличка идеология на ДПС сред циганите - ни чакат тежки времена. Кървави и фатални за всички ни.
Ето какво казва Мартин Лутър Кинг на 28 август 1963 г. в знаменитата си реч?
"Нека не се въргаляме в долината на отчаянието. Казвам ви днес, приятели мои, въпреки трудностите днес и утре, аз все още имам една мечта. Това е една мечта, дълбоко вкоренена в американската мечта. Мечтая един ден тази нация да се издигне и да живее според истинското значение на своето верую: "Ние приемаме тази истина за даденост: всички хора са създадени равни". Мечтата ми е един ден на червените хълмове на Джорджия, синовете на бившите роби и синовете на бившите робовладелци да могат да седят заедно на масата на братството. Мечтата ми е един ден дори щата Мисисипи, щат нажежен от горещината на несправедливостта, нажежен от горещината на подтисничеството, да бъде превърнат в оазис на свобода и справедливост."
Мартин Лутър казва по-късно в едно интервю: Трябва да се научим да живеем заедно като братя, или да загинем заедно като глупаци. И допълва: Законите и правилата са за всички. Искаме да не се прилагат избирателно, да важат еднакво за всеки един.
Малко преди да бъде убит през април 1968 г. Мартин Лутър заявява: "Най-важният, най-настойчивият въпрос в нашия живот е: Какво всъщност правиш ТИ за другите?“
Кога ще си зададем ние този въпрос? 47 години по-късно ще проумеем ли посланията на символа на борбата за човешки права и равенство? И нека не овъртаме: въпросът важи за всички, в това число и за ромите.
Анелия Данчева
