Доставеният от Русия газ вместо да отиде директно при потребителите, както се прави в целия свят, се изгаря в специални топлоцентрали, където предава енергията си на стотици хиляди кубика вода, натоварена със задачата да пренесе тази енергия.
Инж. Илия Димитров – топлоенергетик
Топлофикацията като централизирано общоградско топлоснабдяване отговаря изцяло на принципите на централизираната социалистическа икономика. Изградена с държавни средства като социално мероприятие, има решаваща роля в строителството на високетажните жилищни комплекси. Всички разходи за експлоатацията и подръжката на системата бяха за сметка на държавата, а топлофицираните граждани плащаха само символични сметки. Така се създаде лъжливото схващане, че „парното е най-евтиното отопление”, което и до ден днешен говорят не само обикновените абонати, но и висшите държавни служители в областта на енергетиката.
Повече от деветнадесет години социалистическата топлофикация си стои като самотен остров в реформираното пазарно стопанство. Разпродажбата на държавните жилища, всички присъединени към топлофикационната мрежа, предизвика катастрофален сблъсък между централизираната икономика, без която е невъзможно съществуването на топлофикацията и пазарната икономика, при която съществуват нейните клиенти. Многомилионните държавни субсидии, които не спират и днес не са в състояние да превърнат социалистическото топлоенейргийно предприятие в съвременна фирма подчинена на законите на дейсдтващата в страната пазарна икономика. Плачевни са резултатите от прилаганите еквилибристични номера, целящи да приспособят пазарни отношения при разпределението на топлинната енергия, произведена и предлагана от едно, по същество, социалистическо предприятие действащо по правилата на централизираната икономика. Пломбирани радиатори, двукомпонетна цена на енергията, индивидуални разпределители в една колективна отоплителна инсталация, топлинни счетоводители, енергия от сградна инсталация – все непознати в топлотехниката методи. С една цел – да бъде запазена централизацията. Подбудите за тези действия са далече от техническото им обяснение. От технико-икономическо гледище този начин на използване на природния газ е абсурден. Изглежда невероятно, но е факт. Доставеният от Русия газ вместо да отиде директно при потребителите, както се прави в целия свят, се изгаря в специални топлоцентрали, където предава енергията си на стотици хиляди кубика топлофикационна вода натоварена със задачата да пренесе тази енергия до потребителите.
И този „пренос” под действието на мощни елекрически помпи е свързан с огромни „загуби” от „преноса” надхвърлящи в София 25% ог пренасяната енергия. Тези загуби означават увеличаване на количеството природен газ използвано за производството на единица топлинна енергия. Веднага ще кажем, че за всеки киловат топлинна енергия произведена и разпределена чрез топлофикацията се изразходват средно по 0,157 куб. м. природен газ или 1,0 кубика газ се произвеждат и стигат до потребителите 6,35 квтч топлоенергия. При директното използване на газ в самото домакинство с помоща на съвременните високоефективни газови прибори, от 1,0 куб.м. природен газ се получават 8,0 квтч топлинна енергия. За нормалното отопление на един двустаен апартамент 65 кв.м. в саниран блок с топлинна изолация годишно се изразходват 7500 квтч, което ще рече, че за топлофицираното жилище ще бъдат изразходвани 1181 куб.м. газ, а в газифицираното 937,5 кубика или 234,5 куб.м. по-малко газ, За подгряване на вода за битови нужди в същия апартамент са нужни 5600 квтч или съответно по 879,20 кубика газ при топлофикацията и 700 куб.м. при газификацията. Общо за топлоенергийните нужди на този апратамент ще се изразходват по 2600 куб.м. при топлофикацията и 1637,5 при газификацията. Газификацията спестява за един апартамент кръгло 423 куб.м. природен газ. Ако приравним всичките топлофицирани жилища на столицата към двустаен апратамент, годишните икономии на газ при газификацията спрямо топлофикацията ще възлизат на 211 500 000 куб.м.!
Много важен е проблемът за отделяният диоксид при изгарянето на газа. На всеки куб.м. изгорял газ метан съответства 1,0 куб.м. отделен въглероден окис. Следователно ако се прилага битовото газоснабдяване вместо „евтиното парно” ще се отделят 212 милиона куб.м. диоксид по-малко.
Надявам се, че от тези кратки обяснения, без да изтъкваме останалите предимства на газификацията, ще разберем защо в европейските страни са газифицирани над 70% от потребителите на топлинна енергия в бита.
