В изказването си тази сутрин министър-председателят Бойко Борисов каза нещо, което заслужава много по-голямо внимание и е малко учудващо, че не беше помолен да конкретизира. Това е един друг израз, не толкова метафората, че може да се превърне в Радко Младич, колкото че в България цъка етническа бомба. Това каза пред Фрог нюз журналистът Георги Коритаров по повод интервюто но премиера по НТВ.
Сериозен пропуск е липсата на интерес от страна на водещите на разговора, които трябваше да потърсят разяснение на това изказване. Какво означава цъкаща етническа бомба и кои са етническите механизми, съставляващи подобна бомба. Това нещо трябваше да бъде поставено като въпрос към премиера, тъй като само по себе си подобно твърдение ни отвежда към опасността да фантазираме произволно и да сглобяваме всевъзможни комбинации с нашето въображение. То може да се размине сериозно със съдържанието в мислите на г-н Борисов. Това, което той има предвид може да се окаже различно от това, което бихме се опитали да моделираме, обясни той.
По думите му измежду всички казано от г-н Борисов, това беше не само с най-висока информационна стойност, но и нещо, което подсказва необходимостта от определени политики. Например подобно изказване подсказва, че в България трябва да се намери нова опора за разбиране и провеждане на политики на толерантност, на събиране в една пъстра цялост на образите на етническите и религиозни традиции, на събиране в един и същи образ на езиковото разнообразие в България, което почива на основата на различна етническа общностна принадлежност. Ако щете дори за мен ключов елемент от описанието за това, че в България цъка етническа бомба, е и обстоятелството, че продължава не просто рестриктивната, но и унизителна наказателна практика да се санкционира използването на майчин език по време на кампании, възмути се журналистът.
След това продължи: От тази гледна точка мисля, че г-н Борисов, като един истински демократ, се опитва да подскаже, че България трябва да намери мултикултурно решение от съвременен европейски тип. Убеден съм, че г-н Борисов би имал волята да предложи като министър-председател, който от името на МС има правото на законодателна инициатива, да бъде променен изборния кодекс. Или най-малкото да бъде подкрепена идеята на Георги Кадиев за падане на забраната върху употребата на майчин език. Защото в изказването на г-н Борисов чета такъв обем на демократизъм, който би включвал и това като идея, допълни още Георги Коритаров.
На въпрос дали Гърмен е цъкаща бомба той каза: Гърмен е сигналната лампа, ако мога да използвам този образ, изграден у мен от филмите, които съм гледал на тази тема. Гърмен подсказва, като един микромодел, че между етническата общност на ромите и българската етническа общност е издълбана пропаст от особен вид непреодолимо качество. Пропаст, която разделя двете общности по степен на образователно равнище, по социална перспектива, по социална мотивираност, по чувство за общностна идентичност, като усещане за възможности за трудова реализация, като мотивация за това да се реализират чрез образование и т. н.
На въпрос дали е съгласен с премиера, че вече се усещат успехите в борбата с корупцията, Коритаров уточни: Не знам дали някой български гражданин може да каже, че усеща успехите в борбата с корупцията, защото тя би се усетила от тези, които са обект на корупцията. Дали ние наблюдаваме успехи в борбата с корупцията, това е нещо, което в правовите държави се вижда в съдебната зала. На фона на въпроса, дали усещаме или виждаме борба с корупцията, още по-релефно можем да поставим следните проблеми. Първо-проблемът с подкупа, който бил предложен на лидера на БСП Михаил Миков, за да се откаже от лидерската битка в партията. Виждате, че темата корупция има толкова много производни проявления. Преди това пък военният министър Николай Ненчев също каза, че му е бил предложен подкуп. Тези хора имаха ли доблестта да посочат персонално с име с функция, с позиция и с обстоятелства хората, които са им предлагали подкупи. Как да се води борба срещу корупцията, когато сме свидетели на една мъглявина от подмятания. А когато нещата опрат до необходимостта да бъдат конкретизирани и да тръгнат към разследващи органи, например, се прави крачка назад и се потапят в мълчание. Ние продължаваме да бъдем в хипотезата нищо да не се случва и сме разделени между примера на Румъния, където наистина възможността да бъде търсена отговорност от политици, придобива опасен кампаниен характер. Виктор Понта, който сега е премиер, би могъл да бъде виновен, но също така би могло да се окаже, че се търси повод да бъде отстранен т. е че се разчистват политически сметки.
Запитан защо, след като Борисов каза ,че виновни за фалита на КТБ са Пламен Орешарски, Петър Чобанов и Иван Искров, прокуратурата не се задейства, журналистът обясни: Твърде буквално възприемаме посланията. С посочването на тези трима души, г-н Борисов посочва институционалната отговорност, както и политическата отговорност не само за фалита на КТБ, но и за състоянието на цялата банкова система. От посочените три имена не следва, че те директно са злоупотребили, за да фалира КТБ. В случая става дума за лицата, които са институционално и политически отговорни. От това, което е казал Борисов, не следва, че прокуратурата трябва да арестува Орешарски, Чобанов или Искров, който все още не е подал оставка като управител на БНБ. „Виновен” не е непременно наказателно понятие. Това е понятие, произнесено от премиер към друг премиер, свързано с политическата отговорност. Не сме в държава, в която премиерът произнася присъди. Той говори на равнище политическа отговорност и политически правомощия. ДПС пое политическата отговорност да предизвика предсрочни парламентарни избори и сега не е на власт. БСП понесе отговорност с това, че сега е глуха опозиция. Това е политическата отговорност и тя се носи на избори.
