През седемдесетте години на миналия век с братовчеда Николай ритахме топката около "Св.Св. Теодор Тирон Теодор Стратилат" в село Добърско и през акъла не ни минаваше, че черквата в земята е легенда. Вуйчо му Пене Корунов тогава ни наричаше Самуилови войници. Но чак по-късно разбрах, защо местният краевед ни е казвал така. Пра-пра-пра дедите ни наистина са били от ослепените при Ключ воини.
На път от Беласица планина към Рилския манастир ослепените Самуилови войници от Василий II се натъкнали на изворчето-аязмо в църквата "Св.Св. Теодор Тирон Теодор Стратилат" и решили да пренощуват до него. На сутринта вече били затрупани от дълбок сняг и решили да останат да презимуват в Добърско. Миейки раните на прободените си очи, много скоро болките на войниците не само затихнали, но някой от тях дори успели да прогледнат, разказва легенда.
Краеведът Лазар Цинзов изследвал, че в армията на Самуил е имало много войници от разложко и те не случайно са се установили в село Добърско след злощастната загуба на зрението си. Тук са живели богомили, които след ослепяването създават прочутата певческа школа на разложките певци-слепци. Пеeнето и свиренето на гъдулка се учело 3 години, а след това имало изпит и посвещение в изкуството. Едва след като бъдат посветени, певците-слепци тръгвали из страната и в съседните държави да просят, пеейки епически и религиозни песни. Така те съхранили през вековете и подържали жив българския фолклор, в който е закодирано старото знание на дедите им. Певците-слепци са поетите на Средновековието, които дават нов смисъл на легендите за Крали Марко, за битката със Змейовете и за подвизите на хайдутите.
Певческата школа на просяците съществувала до 1939 година. В своите "Пътуванията по България" след Освобождението Константин Иречек пише, че "В България се срещат и певци, подобни на сръбските гуслари. По мегданите в София, а особено при първия мост на Цариградското шосе всеки ден можеш да намериш слепи гъдулари от Вакарел, които при тъжните звукове на гъдулката с проточени звукове и с много прекъсвания пеят пред тихо събралите се любопитни познатите песни за болен Дойчин, Момчил войвода, Марко Кралевич и за старите хайдути. Като певци са прочути и тетевенските цигулари, и разложките слепци". Според К. Иречек тези певци просяци продължават една много стара традиция, която отпраща към пътеписа на Ханс Дерншвам, видял през 1553 г. между Клокотница и Конуш да седят на пътя група от осем български просяци, двама от които свирели на гъдулки. Всяка група имала свой водач.
Разложките певци-слепци създали свой просешки език. Днес обаче в селото е трудно да се намери човек, който да помни нещо от него. Според Цинзов просешкият е професионален език, сбор от български, гръцки, влашки и цигански думи, чрез който общувала групата. На зло куче казвали "фунтар", на хубаво момиче "готиво келявче". Като цяло обаче просешкият език се е загубил. Песните и приказките на слепците също са на път да изчезнат.
Самата църква в Добърско също е един от най-уникалните паметници у нас. Тя е вкопана в земята трикорабна базилика, без камбанария, в която са изографисани над 460 светци и библейски сюжети на изключително малка площ. Казват, че църквата отвътре представлява една илюстрована Библия. В този си вид храмът е построен през 1614 година.
Пред нейния олтар в земята е вкопана каменна плоча с издялан на нея двуглав орел със скиптър и жезъл, като според замерванията това е мястото с най-голямо енергийно поле. Разчетено е, че плочата е положена през 1122 година - 5 века преди построяването на църквата.
Най-уникалното в църквата са двата неподражаеми иконописа - "Преображение Христово" и "Божие Воскресение". На първата Христос е изографисан като астронавт, който излита в небесата, седнал в ракета.
На втората пък се приземява в космическа капсула, за да възкреси мъртвите на Земята. Познанията по астронавтика на зографите през 17-и век са впечатляващи сами по себе си. Друг интересен факт е, че единствено в този храм и в Хилендарския манастир на Атон св. Георги и св. Димитър са изографисани в цял ръст, навсякъде другаде те се пресъздават яхнали кон. Тук за първи път е изографисан и св. Кирил Философ. Това е и единствената православна църква, в която са нарисувани над 30 женски образа, в другите са едва 5-6.
Пресъздаден е и сюжетът как Господ лекува с вода очите на двама болни, което отново напомня и потвърждава легендата за Самуиловите воини.
Любопитно е, че през всички сезони на годината температурата в храма е постоянна - 15 градуса. Това е и една от причините, че стенописите не са реставрирани нито веднъж през вековете, но са в идеално състояние, а цветовете им все така ярки. Другото, което запазило така добре рисунките, е дебелият слой сажди от свещите , който се е натрупал през вековете. Въпреки, че през 1973-1978 е почистен, все още времето не е успяло да ги увреди. Интересен е и фактът, че всички надписи по стенописите и иконите в храма "Св.св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат" са на старобългарски език, въпреки, че по това време навсякъде текстовете са били на гръцки.
По откритите малко над селото останки от керамична пещ за тухли и керемиди археолозите предполагат, че Добърско е било населено още през III-IVв. сл. Хр.
Живо е и лековитото изворче край църквата. Днес аязмото привлича хиляди туристи, които вярват, че водата от него помага при очни болести - слепота, глаукома, напреднало перде на окото и ечемик. Изворчето на слепите войници на цар Самуил лекува мало и голямо, както някога.
Костадин Бучков
