Когато бе създаден филмът "Време разделно", той беше един откровено пропаганден, макар и много добре направен филм, който трябваше да легитимира със средствата на изкуството една чудовищна политика, която наричаме Възродителен процес.
Това заяви социалният антрополог Харалан Александров пред Нова телевизия. Според него няма омраза, но има травма и няма никакви съмнения, че този филм импонира на травмата, защото голяма част от нашите сънародници, за жалост, се преживяват като насилени.
Националистическата нишка, по думите му, е опъната поради липса на кауза. Когато нямаме кауза се сплотяваме около общо приети културни модели, обясни културният антрополог.
Аз не бих казал, че този филм е филм за травмата и за омразата. Не бих казал и че този избор е провокиран от пряка проекция на политическото говорене за Възродителния процес. За младите хора Възродителният процес е неясен, каза Милен Михов, преподавател и депутат от Патриотичния фронт.
Вън е от съмнение, че това са изключително стойностни филми. Но има един друг ракурс и това е съпротивата срещу насилието. Имаме индивидуалното противопоставяне на насилието, отстояване на личностното, на семейното, на родовото. Това е импулсът, който провокира хората да гласуват за тези филми, смята Михов.
Класацията не е най-важното в този случай. Важното е да се говори за българското кино, да се гледа такова и да се приобщят младите хора към него, заяви от от своя страна Борислав Колев, режисьор и сценарист на кампанията "Лачените обувки на българското кино". За мен е важно, че в тази кампания много хора гледаха българско кино и че ги приобщихме, каза още той и добави: Големият победител не е „Време разделно", големият победител е българското кино, защото 14 милиона зрители са гледали българските филми, излъчени по БНТ.
Припомняме, че българските зрители поставиха филма "Време разделно" начело на класацията на БНТ за най-любим филм на столетието. Изборът породи много спорове в социалните мрежи.
