На 12 юни 1942 г. Ане Франк получава дневник като подарък за
тринадесетия си рожден ден. По-късно тя описва в него преживяванията си
по време на нацистката окупация на Холандия. „Дневникът на Ане Франк”
става една от най-превежданите и четени книги по света.
Ирина Калчева
Анелис Мари (Ане) Франк (родена на 12 юни 1929 г. във Франкфурт-на-Майн – починала в началото на март 1945 г. в концлагера Берген-Белзен) е еврейско момиче, което си води дневник, описвайки живота на семейството си и техни приятели, докато живеят в скривалище в офис в Амстердам по време на германската окупация на Холандия през Втората световна война.
Франкфуртските евреи Франк емигрират в Холандия през 1933 г., след като на власт в Германия идват нацистите. През 1940 г. обаче Холандия също е окупирана и семейството се оказва в капан. Гоненията срещу евреите, антисемитските закони и сегрегацията принуждават семейство Франк да се укрият и през юли 1942 г. те се пренасят в тайни стаи в офиса на Ото Франк, бащата на Ане. Две години по-късно те са предадени на нацистите и въдворени в концентрационни лагери. Седем месеца след ареста Ане Франк умира от тиф в лагера Берген-Белзен, няколко дни след сестра си Марго. Единственият оцелял от семейството е Ото Франк, който след края на войната се връща в Амстердам и намира дневника на дъщеря си, открит и запазен от техни приятели. Той го публикува на холандски под името „Задната къща: дневник на събитията от 12 юни 1942 до 1 август 1944”.
Дневникът, подарен на Ане за тринадесетия й рожден ден на 12 юни 1942 г., е хроника на нейния живот в периода 12 юни 1942 – 1 август 1944 г. Той е преведен на много езици и се превръща в една от най-четените книги в света. Творбата на малкото момиче впечатлява със своята зрялост и проницателност и представя поглед отвътре на живота по време на нацистката окупация. Със своя прочувствен и искрен разказ Ане Франк се превръща в най-известната и дискутирана жертва на Холокоста. В първите страници на дневника си момичето описва себе си, своето семейство и своя живот, а по-нататък в повествованието навлизат и детайли, характеризиращи германската окупация – например жълтата звезда, която евреите са принудени да носят на публични места, както и някои от репресивните мерки, наложени срещу тях. През юли 1942 г. семейство Франк е принудено да се укрие в тайните помещения в офис сградата на ул. „Принсенхрахт” поради опасност от изпращането им в трудови лагери. По време на своето затворничество в Задната къща те са снабдявани с храна и всичко необходимо от колеги на Ото Франк, които са изложени на риска да бъдат наказани със смърт за укриване на евреи. През цялото време Ане води своя дневник, като разсъжденията й с времето стават все по-зрели и по-абстрактни – тя пише за вярата си в Бог и за същността на човешката природа. Последните записки датират от 1 август 1944 г.
На 4 август 1944 г. по сигнал на анонимен информатор в Задната къща нахлува германската Тайна полиция. Обитателите на скривалището са заловени, натоварени в камиони и отведени на разпит. След като са прехвърлени през няколко затвора, през септември семейство Франк попадат заедно с група от 1019 евреи в концентрационния лагер Аушвиц, където мъжете и жените са разделени и не се срещат никога повече. 549 души от групата, включително всички деца под 15 години, са изпратени директно в газовите камери. Ане, която е навършила тази възраст преди три месеца, на този етап оцелява и е обречена на целодневен робски труд с останалите жени. През октомври група от 8000 жени, сред които Ане и Марго Франк, е преместена в лагера Берген-Белзен. През март 1945 г. там избухва епидемия от тиф и убива около 17 000 затворници, между които и Ане, и сестра й. Това се случва само няколко седмици преди английските войски да превземат лагера на 15 април 1945 г. Заради епидемията Берген-Белзен е изгорен, а двете сестри Франк са погребани в масов гроб, чието точно местоположение днес не е известно. След войната е изчислено, че от 110 000 депортирани холандски евреи едва 5000 оцеляват.
Рождената дата на Ане Франк е белязана и с друго събитие от историята на Холокоста. 12 юни е трагичен ден за евреите от гетото в днешния украински град Бережани. В съботната сутрин на 12 юни 1943 г. германските нацисти унищожават еврейското гето – 1180 души са отведени в старото еврейско гробище, където са разстреляни и погребани в масов гроб. Градът с предимно еврейско население е бил под австро-унгарска, руска, полска, немска (нацистка) и съветска окупация, а от 1991 г. е в границите на Украйна. По време на Втората световна война Бережани минава ту в немски, ту в руски ръце, като по време на съветската власт много от местните жители са изпратени в гулаци, а нацистите от своя страна безмилостно избиват еврейското население.
