Лековита вода блика над село Ситово. Местните твърдят, че тя цери кожни заболявания, пази от болежки до дълбока старост, пише "Марица". Според легендата, на това място водили на паша болни коне от стадата на Ахмед ага Тъмръшлията. Като се отъркаляли в тревата, животните оздравявали.
След Освобождението от турско робство на 30 метра от аязмото построили църквата "Св. Богородица". В чиния до олтара са оставени метални наколенници, пластини.
Хората ги слагат върху болните места, лягат и заспиват в храма. Ала след първия сън трябва задължително да се преместят в две стаи в съседство, които ситовци наричат "хотела". Престоят там е безплатен.
Лечебната сила на водата е изследвана още в далечната 1989 година. Тогава станало ясно, че тя е с по-висока радиоактивност и предполагат, че затова лекува болести по кожата. Местните тогава специално попитали дали могат да я пият и ги уверили, че е безопасна.
Днес жителите се надпреварват да разказват как животворната течност изцерила сума народ. В селото преди години пристигнала пловдивчанка, като цялото тяло било в рани. Жената пила от аязмото, спала в черквата и се молила, а след три дни вече нямало и следа от екземите.
В Ситово разказват за пловдивчанин, който пристигнал на извора да лекува огромна рана на врата си. Разказал, че от месеци се мажел с какво ли не, но нищо не му помагало. Измил се няколко пъти с водата от аязмото, заминал си и повече не се появил проблемът.
Много жени идвали на аязмото да се молят и за рожба и наистина се сдобивали след време, твърдят местните.
Най-много посетители на изворчето в Ситово прииждали на 15 август, когато е Успение Богородично, защото в селото има събор. В навечерието на празника, подобно на Кръстова гора, повечето хора нощували по поляните край храма, за да се лекуват. Водата е благословена, но помага на онези, които са добри християни и човеци, смятат местните.
