На енергийният фронт се търси пресечната точка между спасяването на енергетиката, разбрано като спасяване на НЕК и други недосегаеми, лавирането между отделните групи потребители и придаването на контекс на случващото се като реформа.
Така поставена дилемата - кого да спасим - енергетиката или потребителите - е подвеждаща, защото спасението на потребителите не е тъждествено със спасението на цялата енергийна система, а на само на онези нейни звена, които са системно и структурно определящи и които нямат алтернатива. Но всичко друго, като генерация и разпределение е заменимо. Потребителите вече имат възможност да бъдат задоволени чрез внос. Не, че това е най-доброто за националните интереси - просто давам контекст.
Реформите и преструктурирането в енергийните дружества са работа на правителството, нуждата от нова и адаптация на съществуващата регулаторна рамка - на законодателя докато оптималната навигация между интересите на потребителите и на производителите е работа на регулатора, т.е. КВЕР.
Без мастър план и синхронизация на реформата във всичките и части между отделните стълбове на промяната - изпълнителна, законодателна власт и регулатор, само с идеята да налучкаме с проба и грешка звеното с най-висок праг на реакция за да поеме непропорционално висок част от "щетите", ще изчерпим и без това ниските равнища на търпимост на обществото. Да гоним нагоре и надолу по веригата на стойността дефицитите, докато те се самовъзбуждат и ескалират отвъд предела на контролируемост трудно ще спечели "умове и сърца" за реформите.
Колкото е умел регулатор да имате, ако той трябва да се съобразява с политкоректност, при това като определя разходите в балансите на едно търговско дружество, т.е. да решава дали да съществува и то при либерализиращ се пазар, резултатът ще бъде предизвестено негативен.
Да започнем с това, че има два принципни подхода при реформите - единият е да увеличим приходите на входа на системата чрез увеличение на цените, като покрием дефицитите по веригата, подреждайки терапираните звена по важност - било то системна, било то политическа. Другият е да се ангажираме в съзнателен процес на управление на трансформация, така че да съхраним системната устойчивост, като дадем равен шанс на всички участници да се подготвят за студения душ на свободния пазар и за конкуренция от близки и по-далечни съседи. Повтарям, не да дръпнем шалтера рязко, а да управляваме промяната, като направим прехода кратък и относително поносим, както за обществото, така и за компанните в енергетиката.
Опитваме се да увеличим приходите на вхора на енергийната система, но не се получава нещо със "справедливостта" - защото никой от участниците не отъждествява решенията на регулатора като "справедливи", защото са взети от хора. Справедливост може да дойде само от пазара, но и там има доста условности пред вид на многото "свещенни крави", които правят това понятие условно, ако не подвеждащо.
Прогнозираното увеличение на приходи от увеличение на цени, включително чрез таксата "завължения към обществото" няма да се състои, поне не в тези размери, тъй като от уравнението ще излезнат големите консуматори, които и плащат най-много.
Тоест още на старта няма да получим увеличение на приходите за системата.
Остава втората възможност - да преразпределим тежестта между участниците от горната до долната част на веригата, така, че системно значимите звена да останат с повече кеш. Но тъй като допълнителните финансова вливания няма да бъдат достатъчни за всички - недоволството ще бъде тотално, макар и неравномерно разпределно.
Загубите на дружества като НЕК за пореден и последен път ще се трансформират в изяден собствен капитал. Компанията на практика не може самостоятелно да взема значителни кредити. Нетната текуща оценка на капитала се срива експоненциално при свиващ се хоризонт на продажби, липсата на стратегическа визия за развитие на отрасъла, за БЕХ и за конкретното дружество. При това по-бързо отколкото произтича от реалното състояние на текущите приходи от продажби. Не случайно НЕК има по-нисък от суверенния рейтинг. Основната неустойчивост идва от непредсказуем политически и отраслов риск.
Намираме се в класическа предприватизационна ситуация, при която приходите намаляват по веригата, решенията се отлагат и идва неизбежната и единствена опция - шоковата приватизация. Възможно и да нямаме какво да продаваме или да правим сделки за 1 долар. След време това ще се спряга за престъпление, когато в същност продажбите са форсирано следствие на минал престъпен процес.
За да избегнем сривът в сектора спешно трябва да привлечем външни инвеститори и дългосрочни купувачи на електрическа енергия в схема с опция за купуване на дялове или лизинг на мощности. Всеки дългосрочен договор за изкупуване на енергия освобождава просто за реформата, като намалява теглото върху българския купувач и данъкоплатец. Стабилизацията на НЕК не е само и основно въпрос на текущи баланси, а на дългосрочна перспектива и политика.
Реформата в енергетиката изисква решително разделяне с митове и устойчиви логически фиксации.
Казват НЕК не може да фалира, защото върху него се крепи енергийната сигурност на страната. Именно възприятието, че е "прекалено голям за да фалира" прави така, че кървящо във всяко отношение предприятие продължава да трупа дългове и се източва, защото всички играчи възприемат, че то "не може да фалира" и държавата ще го спаси.
А защо в същност НЕК да не може да фалира? Няма да можем да генерираме или пренасяме ток до крайни потребители, или ще затворим енергетиката си?
Отсъствието на пазарната принуда и постоянно високите вътрешни загуби , възпроизвеждат кръга на добавената или по-скоро изчезващата стойност. Още докато на времето се правеше стратегията на БЕХ, зад която продължавам да стоя, защото имаше визия и дългосрочна цел, - имаше изрично изискване за преструктуриране на съставляващите го компании и извеждането им с нови стратегии по пътя на либерализиращия се пазар. До ден днешен нито една компания не е била преструктурирана, нито изчистени управленските структури, нито има помен от най-високи управленски и контролни стандарти или готовност за конкурентна битка в условията на либерализиран пазар.
Отдавна БЕХ и всички неговите структури трябваше да оперират на борсата, но не би. Големият шлем като, че ли изконсумира цялата енергията за промяна в енергетиката.
Отлагането на реформите в този смисъл не бе само лоша управленска практика, то е престъпление, защото вместо да синергизира ползите, мултиплицира загубите - т.е. отнемат ресурси не само от сектора, но и на всички свързани с него системи. Да, Вие можете да направите така, че големите консуматори да пострадат по-слабо, но от това няма да добавите симпатии в средния и малкия бизнес, а те са гръбнак на икономиката, нито пък ще получите желания допълнителен приход, чрез който да стабилизирате веригата на стойността.
Затова нека да се върнем към концептуалната база и принципите на реформата в енергетиката, защото както сме я подкарали може може и да не изплуваме в усилията за спасяване по единично.
Няма и не трябва да има свещени крави или компании, които са прекалено "важни или големи за да фалират". За НЕК, за Мариците, за Бобов дол, за ВЕИ, когенерациите и и други привилегировани това също трябва да се отнася. Бъдете сигурни - няма да настъпи Апокалипсис, ако анализите и съпоставка на желано и постижимо покажат, че не си струва по-нататъшните усилия.
Не е честна политика да казваш на миньорите, че няма да им пипат работни места, а корабът на енергетиката да "потъва". Достойното е да се организира плавен преход и да се излезне от губещи позиции навреме, като междувременно се намери алтернативна и устойчива заетост, компенсирайки по възможност междинни загуби.
Ако цената на въглищата на световния пазар пада, а у нас се увеличава, значи се опитваме да създадем някакъв илюзорен паралелен свят, който неизбежно ще избухне в ръцете ни. Комплексът "Марица-Изток" беше стратегически важен за страната в условията на неинтегриран и несвързан пазар. Днес, а най-вече след десет - двадесет години, той ще бъде просто един от "трудните" енергийни центрове в системата, който или трябва да се затвори или да намери своята нова пътека към бъдещето - примерно като паралелно се развият на неговата територия соларни или индустриални паркове.
Ако НЕК не се оздрави, не намери своята нова конкурентноспособност, ако допълнителните разходите по намиране на новото равнище на оптималност са забранително високи и не могат да бъдат балансирани с нови приходи, то трябва да приключим спрем кислорода навреме. Ако националната ни енергийна компания в този вид /можем да стартираме нова НЕК/ не покаже или по-скоро не успее да затвори кранчето през което ползите изтичат навън /включително при износа на електрическа енергия/, да увеличи приходите и стабилизираме кешовия си поток - няма смисъл да продължаваме агонията.
Да, зная, че това може да бъде несправедливо за хората, които сега управляват НЕК, защото ние никога не сме имали професионално и независимо управление на най-голямата ни енергийна компания. Имали сме назначени губернатори за ръчно управление от властта. Именно ръчното управление ни вкара в спиралата на милиардните дългове, защото "губернаторите" никога не бяха оставени насаме да реализират своята политика, а трябваше да препускат след шлемов тип амбиции на политически лидери и да създават олигарси.
Повтарям ако няма стратегия за оцеляване и преструктуриране на компаниите в рамките на БЕХ или на НЕК - всяко действие по индивидуална програма за спасяване ще бъде обречено на провал. Не само защото по каналите на взаимозависимостта между отделните компании в БЕХ и в НЕК се преливат ефекти - при негативните процесът процъсет е по-ускорен, - но и защото без холистичен подход, и най-вече без мастър план на реформата в енергетиката и стратегическа визия какво правят тези компании в условията на либерализиран регионален пазар днешните действия на КВЕР или министерството на енергетиката могат да се окажат удар във въздуха в средно и дългосрочен план.
Всяко увеличение на цени извън пазарните баланси, на търсенето и предлагането, отнема мотивация и отслабва натиска върху системата да се самореформира и само регулира.
Да вземем и друга свещенна крава - топлофикациите. Те също плашат, че щели да фалират. Ами да фалират щом се страхуват да работят на свободен пазар. Бъдете сигурни, че ще се намерят купувачи. Няма как да искаш повишение на цената на топлинната енергия, при спаднали с повече от 30% цени на природния газ, който формира над 70% от себестойността на услугата. Имали натрупани загуби за минали периоди - извинете, но това не е наша работа като потребители, още по-малко дълг да оправяме минали чужди грешки. Ако имат дългове към някой, нека кредиторът да бъде така добър да си ги конвертира в собственост или да обяви за продан активите или компании и да си оправи сметките.
Обществото не е длъжно да толерира маскирано като социална солидарност неумение да се управляват корпорации в пазарна среда и да създават илюзията, че са "успешно" бизнесмени-олигарси, на които държавата пречи, защото не дава достатъчно гратис привилегии. Фалитът в тези условия е много здравословна процедура защото след нея не изчезва услугата, а се сменя собственността и вкарва пазарна логика. В този смисъл фалитите са задължителна част от оздравяването на всяка икономиечска структура, в това число и енергетиката.
Заключението без фалити в енергетиката няма да има реформа.
Правителството има две шапки - едната, която го задължава да прави политики и да бъде равнодистанцирано от субектите на управление - независимо от собственост - в това число и от собствените си дружества, а другата да се грижи за държавните дружества. Първата функция има приоритет, тъй като пазарите могат да минат и без държавните енергийни дружества в този им вид. Значителна част от бедите - ако не всички - са се случили по вина на правителствата и техните политики, недоглеждане, свръхамбиции и лошо управление - пак през правителствата трябва да се търси решението за състоятелността на държавните енергийни дружества, а не през КВЕР и цените.
Ако държавата иска да стабилизира своите дружества и да направи по-"мека" като последствия реформа тя трябва да си тегли реформаторски заем за енергетика (целеви облигационен заем - Power Bond), да налее инвестиции в критично уязвимите места, да покрие загуби при преструкрурирането и трансформацията, ако има смисъл с идеята да се измъкне от "тресавището" и да остави след себе си функционираща система и подготвени за конкурентна борба участници и балансиран пазар.
Защо потребителите през цените на КВЕР трябва да плащат дегизираните като "задължения към обществото"!?! грешки на конкретни политици и правителства за Цанков Камък, за Белене, за ВЕИ и т.н. Тази такса е неприемлива форма на обществена индулгенция и зле комуникирана "солидарност".
Правителството и КВЕР вместо да замитат следи и прикриват минали грешки е по-добре да изчистят балансите на НЕК и другите дружества, като отпишат съответните загуби. След това да изготвят искове срещу съответните политици, управленци и компании за лошо управление и нанесене вреди, и чак тогава да помислят да призовават за солидарност потребителите.
Проблемът е не само в абсолютния размер на причинените много милиардни щети, а в порочния модел на управление, който пренасочва приходи и ползите навън, докато затваря в дружествата само загубите и дълговете.
Националният интерес се дефинира на равнище потребители и данъкоплатци, а не заинтересовани олигархични групи. С други думи нашата с Вас държава трябва да си върне своето, като отнеме неправомерно полученото или присвоено чрез действие, съд или данъци и го насочи към възстановяване на балансите в енергетиката и "справедливостта". И това е не е нито дясна или лява, а единствено възможен вариант за освобождаване от плена на егоистични групови интереси.
С нищоправенето в сферата на енергетиката в продължение на години, в очакване на "големия удар с големия шлем", пропуснахме златна възможност да подготвим държавните дружества за либерализирания и интегриран регионален пазар. Сега се опитваме да забавяме и пречим на либерализацията, като отлагаме срещата с реалността. Така само повишаваме цената на реформата и намаляваме шансовете за преструктуриране и оцеляване на енергийните ни дружества. Няма как да запазим българския енергиен пазар за българските енергийни дружества, колкото и да търсим "основания" с оправдания, че няма технически капацитети за конкурентите им от Север, Изток и Юг.
Или НЕК и другите ни дружества излизат на регионалния пазар и оцеляват или неизбежно свиват пазарните си дялове у нас под натиска на други регионални играчи. И накрая изчезват.
Или нашите дружества оцеляват като се регионализират или влизат по-стабилните компании от региона.
Хората се вдигат на енергийни бунтове като потребители, като данъкплатци гласуват. Но и двата случая няма да бъдат спечелин за Реформата, защото не виждат моралната база на решения с "къс хоризонт" и които оправдават виновните..
.Ако тенденциите за ускорено превръщане на потребителя и в производител се окажат устойчиви, то това ще промени изцяло парадигмата на голямата генерация, големия пренос и уж обречения да купува отвън потребител. Бъдещият, в това число и български, потребители ще се откъсне от Системата.
Вместо да предполагаме от тяхно име оптималните решения, трябва да се съсредоточим върху облекчаване на интерфейса на местните производители и потребители с регионалните пазари и водещите глобални добри управленски практики и технологии.
Затова трябва да спрем с щраусовата политика, че помагаме на топлофикациите, като спираме навлизането на газификацията или ВЕИ-тата в големи мащаби в топлофицираните региони. Трябва да осигурим и уважаваме правото на всеки индивидуален или индустриален потребител да си прави енергийното уравнение както сам пожелае, а не както някой в кабинетите в София реши.
Завършвам с класическата теза, че опитите да се прави социална политика за сметка на икономическата логика обикнове завършва зле и за икономиката и за социалната сфера.
Илиян Василев
Блог
