На дискусионен форум "Инвестиционният климат в България, системите за фирмено управление, счетоводство и контрол", организиран съвместно от СБ и ВУЗФ за първи път екип на СБ представи доклада си.
Събитието се проведе днес в академичната аула на ВУЗФ.
Постоянният представител на Световна банка за България – г-н Флориан Фихтл и доц. д-р Григорий Вазов, президент на ВУЗФ откриха дискусионния форум. Модератор беше г-н Любомир Христов, преседател на УС, Институт на дипломираните финансови консултанти.
Екипът на Световна банка представи презентации по следните теми: «Корпоративното управление, счетоводството и контрола в контекста на световната финансова криза» - представя г-н Джон Хегарти - ръководител на Център за финансова реформа на финансовият отчет (Виена). «Оценка на инвестиционния климат в България за 2008 г.» - представя г-н Евгени Евгениев – консултант на Световната банка. «Резултати от докладите за оценка на съответствие на законодателството в областта на счетоводството и контрола» - представя Люк Кардинал, Група за оценка и консултации към Центъра на Световната банка за финансови реформи, Виена. «Резултатите от оценка на съответствие на законодателството в областта на фирменото управление.» - представя г-н Себастиан Молинеус – старши експерт „Операции” към Световната банка.
Резюме на основните констатации на Световната банка:
Устойчивото подобряване на жизнения стандарт зависи от растежа на цялата икономика, поставен на широки основи. А такъв растеж може да бъде постигнат само когато фирмите инвестират в машини и съоръжения, в развитието на уменията на работниците, и в разработването и усвояването на нови технологии. Те обаче ще правят това само, когато инвестиционният климат е благоприятен.
Оценката на инвестиционния климат (ОИК) има за цел да направи анализ на инвестиционния климат в България и да насърчи разработването и прилагането на политики за ускоряване на икономическия растеж, подобряване на производителността и повишаване на заетостта. ОИК до голяма степен се основава на резултати от проучването на Световната банка „Наблюдение на предприятията” с анкетиране на 1000 фирми, проведено в края на 2007 г. За допълване на данните са използвани и други източници на информация, включително данни на фирмено ниво от Националния статистически институт и доклади на българското правителство, Световната банка, Международния валутен фонд, Европейския съюз, научни работници и други източници.
Основни резултати:
Инвестиционният климат в България е благоприятен от много гледни точки нещо което не би трябвало да бъде изненада, като се вземе предвид успехът, постигнат от страната в привличането на чуждестранни и вътрешни инвестиции. Макроикономическата обстановка е благоприятна, корпоративните данъци са на ниско ниво, бремето на трудовото законодателство е приемливо, а достъпът до финансиране се подобри значително. Въпреки силното представяне в някои области на инвестиционния климат, производителността в България остава на ниско ниво. Фирмите са по-малко производителни, отколкото тези в другите нови страни - членки на ЕС. Подобряването на тези области от инвестиционния климат, които не са толкова благоприятни, ще доведе до подобряване на производителността на фирмите.
Основна област за загриженост според проучването на Световната банка е високото и често непредсказуемо регулаторно бреме. Почти седем от всеки десет мениджъри посочват, че разпоредбите се прилагат непредсказуемо и хаотично. Средният старши мениджър на фирма в България съобщава, че изразходва 17 процента от своето време за справяне с изисквания, наложени от правителственото регулиране - далеч над нивото в повечето други страни със средни доходи. Тежката и непредсказуема регулаторна среда намалява производителността на фирмите и може да насърчи неформалността и корупцията в процеса на борбата на фирмите за оцеляване. В съответствие с това, над 45 процента от мениджърите на фирми посочват корупцията и близо 40 процента посочват конкуренцията с неформалните фирми като сериозни проблеми за своята фирма.
Инвестициите в научноизследователска и развойна дейност (НИРД) са на ниско ниво и спадат, като се финансират и изпълняват най-вече в публичния сектор. Това е обезпокояващо, вземайки предвид силната връзка между производителността на фирмите, технологиите и тяхното усвояване. Освен че водят пряко до ниски нива на иновациите, малките инвестиции в НИРД могат също така да затруднят още повече фирмите при усвояването и прилагането на технологии от чужбина. В допълнение към ниските нива на НИРД, България има проблеми и в други области, свързани с усвояването на технологиите. Макар че голяма част от вноса идва от технологически напреднали страни, технологичното й съдържание в повечето случаи, е на ниско ниво. По подобен начин, макар че е насочен към технологически напредналите страни, износът от България се осъществява най-вече в нискотехнологичните сектори. Накрая, макар че притокът от преки чуждестранни инвестиции се беше увеличил рязко, към производствения сектор е насочена малка и намаляваща част от целия приток. При подходящи условия, подобряването на качествените стандарти може да ускори технологичния напредък, да повиши производителността и да разшири търговията. Въпреки това, фирмите могат да оползотворят напълно преимуществата на стандартите само, когато съществува съответната благоприятна национална инфраструктура по качеството. Националната система за качеството беше преструктурирана съществено, а институциите, участващи в стандартизацията, акредитацията, надзора на пазара, сертифицирането и научната и законова метрология бяха отделени като независими органи. Политиките и програмите в областта на качеството биха могли да се усъвършенстват.
Много мениджъри - особено мениджърите на иновативните фирми и на фирмите в сектора на информационните технологии са загрижени за квалификацията и уменията на служителите си. При силната връзка, която както иновациите, така и уменията на заетите имат с повишаването на производителността, това е очевиден повод за безпокойство. Въпреки високото ниво на загриженост за уменията на заетите, малко фирми обучават служителите си. Едва около 37 процента от фирмите в България казват, че имат официална програма за обучения за служителите си през 2007 г. От жизнено значение е да се установят причините защо фирмите инвестират толкова малко в обучение.
снимки Вяра ЙовеваОИК разглежда начините, по които България може да подобри своя инвестиционен климат, така че да продължи да привлича инвестиции и по такъв начин да постигне икономически растеж. Докладът предлага препоръки за политиките, които правителството би могло да разгледа със следните цели:
• Намаляване на регулаторното бреме;
• Усъвършенстване на системите за качество и стандарти за ускоряване на технологичния напредък, повишаване на производителността на труда и разширяване на търговията;
• Насърчаване на иновативните дейности и подобряване на уменията на заетите.
ВУЗФ вече се утвърди като дискусионен център, в който професионалните среди и студентите имат възможност да обсъждат актуални въпроси, свързани с реформите, инвестиционния климат и развитието на нашата страна като част от европейския и световен пазар. Затова и съвместно организираният със Световната банка дискусионен форум е още една голяма възможност за представяне на последните проучвания и анализи по изключително актуалните за България днес теми.
