ГЛАСЪТ


За сълзите на един достоен български генерал

0 11802 19.06.2015
За сълзите на един достоен български генерал
Ген. Димитър Шивиков

С интерес очаквах дали ще има реакция на българския министър-председател, по казуса „Генерал Димитър Шивиков”! И прочетох: „Премиерът Бойко Борисов поиска случаят с ген. Димитър Шивиков, командир на 61-ва Стрямска бригада - Карлово, подадената му оставка да се изясни”, става ясно от правителствената стенограма от заседание на Министерски съвет.


Адмирации за Премиера! Най-малко за това, че намира време да откликне на този грозен проблем, на фона на хищническото и пладнешко разбойничество на политици, депутати, управляващи, вкупом впили се като кърлежи в изнемощялата снага на държавицата ни! А може би и заради небивалата подкрепа на един български генерал, което впечатлява, разбира се, на фона на останалите случващи се идиотщини!

А нали анонимните сигнали не се проверяват и нямат юридическа стойност?? Какво значи това? Или тунеядците от военна прокуратура, поради липса на дейност, се захващат незаконосъобразно с анонимки, или това е агентурно донесение, но за да не бъде разконспириран агента, то е представено като анонимно! А за да бъдат пълни адмирациите за Бойко, ще е необходимо още нещичко. На Бойко му е повече от ясно, че това е активно мероприятие, с конкретна насоченост, зад която стоят дълбоко непочтени индивиди– за съжаление и ОР(оперативни работници), държани „на каишка” от мутри, политици, олигарси, всички с неизмеримо количество финикийски знаци, разбира се, които вече са определили кой ще бъде на мястото на отстранения генерал!

Та усилията следва да бъдат насочени поне в две посоки. Първо, да не се допусне изпълнението на тоя омер­зи­те­лен сценарий. И второ, да се разкрие кой е поръчителят?Защо ли? Защото-ако е агентурно донесение, разбира се, дали този агент е в някаква зависимост – каква и от кого? За да не се случват повече такива нелицеприятни неща през т.нар. години на демокрация! И ако може да не питаме повече дали „би могло да бъде иначе в тоя омерзителен живот без де­ла, без въз­ду­ха, що хра­ни си­ли­те на чо­ве­ка за де­ла" И за да не бъдем вечно в глухите балкански коловози на историята. И най-вече – да не бъдем палачи и жертви на себе си!

 

Димитър Мулетаров


Препоръчай Сподели
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Ads / Реклама
Ads / Реклама