Стотици от БКП и ДС са пожизнени рентиери като Величко Адамов. Това каза пред Фрог нюз професорът по психология и шеф на Демографския институт Петър Иванов, във връзка със скандала покрай бившия ректор на академията в Свищов.
Ето какво още обясни той: Общественото мнение беше потресено от факта, че бившия ректор на Свищовската академия Величко Адамов се уредил с пожизнени почести и пожизнена заплата, подобно на царствените особи в Средновековието. Неговото възнаграждение не е почетната пенсия от 700 лева, която се дава на обичани български творци-певци и артисти, към края на техния живот, а просто е парична надбавка, която той ще получава, докато си замине от този свят. Надбавката е от държавния бюджет. За 20 години, имам предвид средната продължителност на живота у нас, ще коства на простодушните български данъкоплатци, най-бедните в Европа, сума от около 500 000 лева, които ще отидат при човека, изобразил себе си като Иисус Христос, хрисимия ни мил Бог, на Тайната вечеря, уточни ученият.
По думите му, същите български данъкоплатци обаче не знаят и не се възмущават поради това, че не знаят, а може би и поради други причини, за безбройните други пожизнени парични суми, които всеки месец те всъщност плащат на хитри и нагли особи, обикновено бивши номенклатурни кадри на БКП или агенти на ДС. Това са пожизнените заплати на бивши президенти, бивши членове на ВСС, висши магистрати, разни други „видни” персони, близки до властта, и т.н. Не знаят, че за стотици хиляди обикновени простосмъртни български граждани пенсията е около 200 лв., че за други има таван, и те не получават това, което според закона са си осигурили с труда си, а за определени богоизбрани софиянци подобен таван липсва. Не знаят, за дискриминационния несправедлив текст на чл. 92 на Кодекса за социално осигуряване, гласящ следното: „Министерският съвет по определени от него условия и ред в изключителни случаи може да отпуска пенсии на лица, по отношение на които не са налице някои от изискванията на този кодекс.” Излиза, че е възможно някои хора да са над закона. Текстът дава възможно за уреждане по партийна линия на „наши хора” с пожизнено месечно възнаграждение за сметка на данъкоплатците, и нарушава принципите на равенство и справедливост, допълни той.
Според него подобен скандален факт е налице в така наречената Българска академия на науките, единствената държавна академия в ЕС, която по създаване, устав, състав и дейност си е комунисти-ческа; членове на БАН са бивши членове на Политбюро на БКП, секретари на ЦК на БКП и други висши комунистически функционери. Да припомним замесения в кървавия атентат в софийската църква „Св. Неделя” дългогодишен шеф на БАН Тодор Павлов, Сава Дълбоков с. Овча могила, Сава Гановски, Жак Натан, Георги Наджаков, „философа” Александър Лилов, академик, къде са академичните му философски трудове, др. Стоян Михайлов, секретар на ЦК на БКП, др. Васил Проданов, съветник на Милко Балев и др, изброи професорът.
Нещо друго, според Решение № 2-351/27.05.2014 год. на Комисията по досиетата, което всеки може да види в сайта на Комисията, при изпълнение на задача да се установи агентурната принадлежност на ръководството на БАН, са установени 53 ръководители, които са агенти на ДС, със съответните псевдоними, саморъчно написани доклади и сведения (доноси), картони, декларации и др. Агенти на ДС са: 16 директори на институти на БАН, 19 зам.-директори на институти, 9 научни секретари и т.н. На практика ръководителите на 35 от 42-та научни института на БАН, са агенти на ДС, допълни Петър Иванов.
Той обърна вниманое, че в БАН, според сайта им, сега там има 62 академици, 93 член-кореспонденти; 1 почетен член, 83 чуждестранни членове. От академиците само 1 е под пенсионна възраст. Другите са пенсионери: 11 души между 70 и 80 години; 37 души са над 80-годишна възраст; 8 души са над 85 години; 5 души са столетници (родени през 20-те години на миналия век). При член-кореспондентите, те са 93-ма души, нещата са същите: Само 10 души (11%) не са на пенсионна възраст; 26 души са над 80 години;4 души са столетници (между 90 и 100 години). Ако направим проста сметка, излиза, че в трудоспособна възраст сред членовете на БАН са само 11 души (7%) от членовете на БАН. Другите 93% са на издръжка от данъкоплатеца. Каква е тази издръжка, обаче, колко пари получават тези хора от бюджета всеки месец до края на живота си?, попита риторично психологът.
Ученият отбеляза, че заплатите на БАН са държавна тайна. Не е известна даже структурата на работната заплата, срещу която се разписват всеки месец началниците в академията. Почти 1,5 млн. лв. отиват за пожизнени възнаграждения на 62-ма академици. Те получават месечно пари над пенсията си, въпреки че голяма част от тях въобще не са работили в БАН. Техните пари се вземат от бюджета за наука. Освен академиците подобни добавки получават и 93-мата член-кореспонденти, 62-ма от тях също никога не са били в БАН. Общо 13 млн. от всичките пари, които са предназначени годишно за наука, всъщност отиват за допълнителни пари на хора, които нямат нищо общо с науката, и то по време на такъв голям дефицит на финансови средства в научната сфера у нас.
Заплатите на редовите научни работници са към 400-500 лв. и поради това никой млад човек не би искал да работи в БАН, освен ако не е луд.
Навремето любезното правителство на БСП-ДПС (че кой друг?) сътвори Постановление № 203 на МС за определяне на допълнително месечно пожизнено възнаграждение на академици и член-кореспонденти, публикувано в ДВ, бр. 103 от 02.12.2008 год., според което всеки неработещ академик от БАН получава основното месечно възнаграждение на народен представител за съответния месец до края на живота си, а член-кореспондентът пожизнено всеки месец получава 30% от него. На практика това постановление превръща хората на БАН в пожизнени рентиери-величкоадамовци за сметка на парите на българския народ. Малко българи осъзнават, че всъщност ние нямаме само 240 депутати, на които плащаме месечни заплати от по близо 3 000 лв. (с осигуровките – много повече), а в момента имаме още точно 145 души над броя на депутатите, общо 385 души, които, като свищовския ексректор, всеки месец си получават допълнително над всички останали възнаграждения и пенсии по една депутатска заплата или част от нея. Това са 62 академици и 83 член-кореспонденти, пресметна Иванов.
Според него, изчислена в месечни депутатски заплати сумата за пожизнените парични бонуси за хората на БАН е около 267 000 лева на месец, а за една година сумата е 3 204 000 лева. Излиза, че от 2008 год., тогава излиза Постановление 203 на МС, досега от бюджета са прахосани за (неконституционни) привилегии, като при Величко Адамов, на академици и член-кореспонденти на БАН близо 26 милиона лева. Най-печалното е, че тези пари са от бюджетното перо на науката и образованието, с което тези мизерно финансирани важни области на социалното битие на българските граждани допълнително се ощетяват в полза на „академиците”. В този контекст свищовлията с библейската фамилия с неговите скромни 1 500 лв. наистина изглежда твърде хрисим, възмути се шефът на Демографския институт.
