От 1730 патрона, използвани от „Ислямската държава”, 63 са от България. Това сочи проверка на организацията за изследване на оръжия в райони на конфликт – Conflict Armament Research (CAR), цитирано от Център за Близкоизточни изследвания. Скандалното е, че българските власти старателно укриват факта, че терористите използват българско оръжие и амуниции.
През лятото на 2014 г. организацията изготвя доклад на базата на посещенията си в Сирия и Ирак и откритите на териториите им боеприпаси. В документа се посочва, че е много вероятно всички описани в него муниции да са използвани от терористичната организация „Ислямска държава”. Причините за това са две: първо, проучването е извършено много скоро след като в посетените обекти са се водили сражения и второ, по време на осъществяването му CAR си сътрудничи тясно с местните формирования, участвали в битките срещу „Ислямска държава”.
Докладът е публикуван за първи път през октомври 2014 г. и е част от проекта на Европейския съюз „Ай трейс” (Решение 2013/698/ОВППС на Съвета), чиято цел е да предоставя на разработващите политиките лица точна и потвърдена информация относно незаконното разпространение и трафика на конвенционално оръжие и боеприпаси. Съгласно решението именно на CAR се възлага техническото изпълнение на проекта, средствата за който се осигуряват чрез съвместно финансиране от страна на организацията.
По време на проверките в Сирия Conflict Armament Research работи заедно с кюрдските Отряди за народна отбрана. С тяхна помощ са документирани мунициите, пленени по време на битките срещу „Ислямска държава”, основно близо до Айн ал-Араб и Рас ал-Айн. В Ирак организацията си сътрудничи със силите Пешмегра от регионалното правителство на Иракски Кюрдистан, за да опише използваните патрони, открити в отнетите от „Ислямска държава” територии.
Изследвани са 1775 боеприпаса, намерени в периода 22 юли – 15 август 2014 г. По четиридесет и пет от тях маркировката е неясна или самите патрони са увредени, което прави идентификацията на производителя невъзможна. По тази причина в доклада са описани само 1730.
Откритите боеприпаси са произведени в 21 страни за период от близо 70 години (1945-2014 г.), като преобладават изработените през 70-те и 80-те години на XX век, както и след 2000 г.
Прави впечатление, че в документа се споменава и името на България. От всичките 1730 патрона 63 са произведени в нея, което я нарежда на седмо място (шестте държави преди България са съответно Китай, Съветският съюз, САЩ, Руската федерация, Сърбия и Румъния).
Една десета от изследваните боеприпаси са произведени през 2010 г. или след това. Повече от половината от тях са с произход Китай или България.
От патроните, произведени за периода 2010-2014 г., 47 са с български произход – показател, по който страната е на първо място.
От произведените след 2010 г. боеприпаси, тези с калибър 5,56 x 45 mm са на второ място по разпространение. Това е стандартен натовски калибър, използван от иракските сили за сигурност и армия.
Именно от този вид са произведените през 2008 г. патрони на казанлъшкия завод „Арсенал”, намерени при инспекция на огневи позиции между иракските селища ал-Куейр и Хуейра. Първоначално те са контролирани от „Ислямска държава”, а впоследствие са завзети от силите Пешмерга на 10 август 2014 г. Експертите на CAR посещават мястото два дни по-късно – на 13 август 2014 г.
В доклада се посочва, че целта на теренната работа в Ирак и Сирия е да се направи преглед на физическите доказателства от мунициите, иззети от силите на „Ислямска държава” или събрани от бойното поле, за да се представи по-пълна картина за вида и произхода им. Ясно се казва също, че при липсата на други доказателства, все още не е възможно да се вмени отговорност на конкретна държава за снабдяването на „Ислямска държава” с тези боеприпаси или да се документира хронологично цялата схема на износа, прехвърлянето, контрола и собствеността на описаните муниции.
Организацията, направила изследването е неправителствена, регистрирана във Великобритания през 2011 г. Тя работи на терен в действащи конфликти като тези в Либия, Сомалия, Южен Судан и Сирия. Основният й предмет на дейност е документирането на оръжие по местата на неговото използване, за да се проследи кои са производителите и доставчиците му.
