Дебатът в парламента за новите цени на електроенергията, който трябваше да убеди публиката за необходимостта от повишаване на цените за енергоемките предприятия от една страна, и за загрижеността на политическите партии към обикновения потребител от друга страна, прекрасно илюстрира необходимостта от радикална реформа във функционирането на този отрасъл, коментира за Фрог нюз бившият икономически директор на АЕЦ „Козлодуй” Тенчо Попов.
Ето какво внушава дебатът през погледа на Попов:
1. НЕК, изпълнявайки функцията на „миксер“ на произведената електроенергия от различни източници, купува скъп ток и го продава на по-ниски цени от тези, на които го е купил. В този модел покупната и продажната цена на тока се определят от регулатора- КЕВР.
2. Този модел е довел до дефицит в НЕК от порядъка на 3.7 милиарда лева. Според думите на самия председател на КЕВР Иван Иванов, „НЕК се намира във фактически фалит“
3. НЕК купува скъпия ток от централите от възобновяеми енергоизточници и от двете централи в Маришкия басейн - собственост на чужди инвеститори поради сключени договори за изкупуване на определени квоти на фиксирани, непазарни цени за дълъг срок от време.
4. Моделът, наследен от сегашния състав на КЕВР и творчески доразвит от него, предполага да се купува ток от всички, независимо от непазарните цени, и сметката да се плаща от всички потребители, съгласно техните платежни способности. Когато цената според тези сметки, достигне непосилни размери за населението и бизнеса, тя не се увеличава, а разликата се поема от „кошчето за неплатени сметки“- НЕК.
Тук си задаваме въпроса: Може ли в условията на свръхкапацитет за производство на елетроенергия, какъвто имаме в България, и намаляващо потребление, цената да расте? По икономическата логика – не може. По логиката на политическите партии и КЕВР – може. За справка – днешния дебат. А всъщност ние не сме ли пазарна икономика със свободна конкуренция? Очевидно в енергетиката – не сме пазарна икономика, но тогава трябва да наричаме КЕВР с истинското й име - Държавен планов комитет, с основание отбелязва Попов.
Какво да се направи, за да не се отклоняваме от пътя на пазарната икономика? За този път - пазарния, май няма съществени спорове между политическите сили. Тогава да следваме същата тази икономическа логика на пазарните взаимоотношения:
1. Прекратяване на всички договори за изкупуване на квоти електроенергия за дълъг период от време на фиксирани цени. Гарантираното изкупуване на непазарни цени е непозволена държавна помощ и нарушава фундаментална ценност на ЕС – свободната конкуренция. Справка – Унгария. Така няма да плащаме неустойки.
2. Изпълнителният директор на НЕК и неговият краен принципал- министърът, да се запознаят с един действащ закон, а именно - Търговския закон. За сведение на незапознатите, ще го цитирам:
Чл. 626. (1) (Доп. - ДВ, бр. 84 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) Длъжник, който стане неплатежоспособен или свръхзадължен, е длъжен в 30-дневен срок да поиска откриване на производство по несъстоятелност. Неизпълнението на това изискване води до носене на отговорност. Добрите юристи да дадат необходимите правни съвети как това може да се случи, без държавата да загуби важни активи, които сега се намират в НЕК. Варианти дал Господ!
3. За да се стимулира технологично обновяване и въвеждане на нови екологични технологии за производство на ток, каквито са тези от ВЕИ, сметката да не я плаща всеки потребител, както е сега, а държавата да си влезе в ролята и осигури на инвеститорите данъчни облекчения, а не гарантиран пазар на високи цени, пък сметката да я плащат други.
4. Когато тези условия се случат ще имаме либерализиран пазар в условия на конкуренция на производителите заради свръхпредлагане при ниско потребление. Ефектът от това го пише във всеки учебник – натиск върху цените надолу. Тогава държавният планов комитет да се преименува в Комисия за енергийно и водно регулиране и да определя цените на монополните услуги – за пренос и разпределение.
На ход са политиците, както казваше злощастният Иван Искров.
