Въпреки, че реколтата от пшеница тази година се очертава достатъчно добра като количество и качество, цените най-вероятно ще са ниски. Около това мнение се обединяват земеделски производители, цитирани от „БГ фермер”.
Почти всички земеделски кооперации работят на загуба като разходите за производство на декар са повече от печалбата на декар, жалват се от Съюза на земеделските кооперации „Дунав 2000” – Свищов. Търговците дават ниска стартова цена за пшеница 2015 и тя не удовлетворява производителите, посочва зърнопроизводителят Красимир Аврамов. Той обръща внимание на очакванията за добра реколта в световен мащаб, които са предпоставка за още по-ниски изкупни цени.
Министър Десислава Танева също потвърди, че реколтата у нас ще е добра. Очакват се 4,3-4,5 млн. тон пшеница и среден добив около 415 килограма на декар. Да, малко по-малко от миналогодишната, но достатъчно добра като количество и качество. Като прибавим и факта, че в складовете има и над 1 млн. тона зърно от миналата година, излиза, че има предостатъчно и за хляба, и за износа. „Свръхпроизводството на пшеница, ще окаже влияние върху цените и в България. Черноморският регион щ бъде един от тези, където ще има добив на големи количества зърно, има също и остатъци зърно от миналата година. Тези два основни фактора ще повлияят върху цената на пшеницата. В разградско например се очаква среден добив от около 600 кг. от дка.
Пряко отношение към българските стопани и пазара на пшеница в региона имат прогнозите за Русия и Украйна, на които до голяма степен се дължат по-високите очаквания за производството в световен мащаб, отбелязват експертите от ИнтелиАгро. Русия добавя 1,5 млн. т. спрямо прогнозата от месец май, а Украйна - 1 млн. т. ЕС допринася за ръста с още 0,4 млн. т., воден от добрите условия във Великобритания и Франция. Украйна, Русия и Казахстан са основните конкуренти на България в черноморския басейн и от тези държави и тяхното производство се влияят цените на българското зърно. Разбира се, в момента е рано да се правят точни прогнози за цената на пшеницата у нас, но след като световното производство е с ръст, цените най-вероятно ще са още надолу, пише още „БГ фермер”.
Според Софийската стокова борса (ССБ) се очакват големи реколти, качеството не е влошено, нямало е сътресения както в Черноморския регион, така и в България, в Румъния и в Турция така че няма фактор, който да вдигне цената. По данни на ССБ за една година в България цената на пшеницата е паднала с 12%. Подобна е и тенденцията при царевицата - 290 лв. за тон, без ДДС, при 14 % намаление за една година.
Единствено рапицата и слънчогледът регистрират по-високи цени, което се дължи на по-малко засетите площи в световен мащаб. Затова сега експерти прогнозират, че спадът в цената на житото може да достигне 15%.
Те се аргументират с факта, че отпадането на експортните мита в Русия ще улесни износа и търговията им и отново ще се стигне до традиционния ценови диктат на руско и украинско зърно. Пазарно и стратегически разположените играчи в Източна Европа и Черноморския басейн планират печалби от минимум 30% за износа към Африка и Азия, съобщават експерти.Затова в този регион се очертава тежка конкуренция, която допълнително натиска цените надолу. А у нас липсата на достъп до самостоятелно експортно пристанище и организирани пратки за експорт ще принудят зърнопроизводителите да продават на диктуваните цени.
Освен тези фактори върху цените ще влияят и капризите на времето. Само през изминалата седмица градушки се изсипаха в пет области в страната - Благоевград, Пазарджик, Смолян, Пловдив и Кърджали. На места валежите в Южна България достигнаха между 30-40 л. на кв. м. Влагата на зърното в някои райони е по-висока от нормалната, което налага допълнителни разходи за сушене и е неблагоприятен фактор за жътвата. Като се имат предвид всички тези особености, в най-добрия случай цените на зърното в България ще се задържат на миналогодишните си нива - около 230 - 250 лв. на тон или по-ниски, прогнозират експерти прд вестника. Това ни дава предимство при износа, но никак не е добро за производителите. Заради ниските цени на продукцията, по-ниските от миналогодишните добиви и по-малко засетите площи, доходите им ще намалеят. Възможно е да има отлив на производители, някъде дори и фалити. Всичко това няма как да не затисне и цената на земята.
