В редица медии изтече контролирана информация за констатациите в доклада на Временната анкетната комисия към Народното Събрание за проверка на фактите и обстоятелствата, свързани с действията на държавни органи и институции, които е следвало да упражнят контрол и да противодействат на източването на КТБ в периода 2009 – 2014 г.
Насоки за съдържанието му четем в интервюто на г-жа Менда Стоянова – Председател на комисията по бюджет и финанси. В него НЕ СЕ споменава и дума за ролята на държавните органи и институции. За сметка на това се твърди, че отстраненото ръководство на КТБ и на Банков надзор са виновни за фалита на КТБ АД и за бъдещата невъзможност да се покрият загубите поради това, че „КТБ не е била банка, а пирамида”. Подобни са изказванията и на председателя на Временната комисия за КТБ – г-жа Десислава Атанасова, въпреки че нито една от двете уважавани дами не представлява съдебната система, за да се произнасят на тема „вина и виновни”.
Ние по никакъв начин не сме изненадани от поредния опит да се стовари върху бившето ръководство ефекта от всички преднамерени действия и бездействия на редица държавни органи и институции. Явно заложената първоначално цел за създаване на Временната комисия е била точно тази - да се оневинят политическите и регулаторните фактори и да се препотвърди внушаваната от години насам лъжа, че банката е политико-олигархическа структура, а не четвъртата по големина финансова институция в страната, осигуряваща финансовото обслужване на предприятия, формиращи 10% от брутния вътрешен продукт. Факт е, че Временната комисия не пожела да ни изслуша, както и да разгледа документите, сигналите и фактите, които й бяха предоставени от нас. Това не е странно, защото в състава на комисията са включени лица, които имат пряка вина за случилото се с КТБ. Комисията за установяване и предотвратяване на конфликт на интереси и досега не се е произнесла по жалбата за участието във въпросната комисия на господата Петър Чобанов и Йордан Цонев, макар че Министър-председателят Борисов посочи публично вината на г-н Чобанов за ликвидирането на КТБ.
От поставянето на КТБ АД под специален надзор изтече вече повече от година. За този дълъг срок БНБ и назначените от нея квестори не направиха нищо в посока оздравяването на банката. Техните действия бяха насочени единствено към ликвидирането на банката, към невъзможността тя да бъде оздравена, за което нееднократно сме сигнализирали отговорните фактори и обществеността. Възлагането на управление на една банка, макар и поставена под специален надзор, на лица, които не са компетентни да я управляват, но с опит при разпродажбата на активи, явно е резултат от разбирателство между основните политически играчи с цел маскиране на тяхната роля при ликвидирането на банката и осребряване на всичко, което може да бъде изкупено на безценица.
Какво говорят делата на политиците? Скоростното приемане,само в рамките на 24 ЧАСА, на СПЕЦИАЛЕН ЗАКОН за опазване на „дупката” и назначаването на двама „специални” пазачи води до съвсем противоположни изводи. Явно в хралупата има доста мед! Тази „пирамида”, макар и затворена и с примка на шията, продължи да изхранва повече от година над 500 души служители, както и назначените на петцифрени заплати десетки помощник-квестори. Милиони левове бяха похарчени за адвокатски и консултантски хонорари, които трябваше да оправдаят затварянето на банката.
Достатъчно е да се знае, че двадесет предприятия от кредитираните от банката фирми произвеждат доход преди данъци, амортизации други финансови разходи (ЕBIDTA) на стойност 250 млн Евро, което означава, че приблизителната им пазарна цена е над 2.5 млрд Евро.
Какви активи стоят зад кредитите на КТБ АД? Ще изброим само част от тях:
- Над 20 броя предприатия с десетки хиляди служители в сферата на комуникациите, отбранителната промишленост, минната промишленост, енергетиката, корабостроенето, строителството, стъклопроизводството, хранително-вкусовата промишленост и др., .
- 10 хотелски комплекса в Пампорово, Банско, Св. Св. Константин и Елена,Хисар, Боженци, Тетевен, Априлци и др.;
- 2 големи търговски вериги за търговия на дребно;
- Над 10 административни сгради (ИПК „Родина”, София прес, сграда с 1000 кв. м. РЗП на ъгъла на бул. „Дондуков” и бул. „Васил Левски”, Зала „Универсиада” и др.) в първокласни райони на София (център, Околовръстно шосе, Цариградско шосе и др.);
- Развлекателен комплекс в Бургас с РЗП 60 000 кв. м.;
- Около 3500 дка първокласни терени: на първа линия на черноморския бряг (Варна, Бургас, Бяла и Поморие, в т. ч. – 100 дка в акваторията на пристанище Бургас), София (Околовръстно шосе, Цариградско шосе и магистрала „Тракия”), Пловдив – 120 дка до летището, 120 дка във Велинград и др.
- Лизингова компания,
- Акционерно дружество със специална цел с активи на стойност 150 млн. лв.
Самата банка е собственик на значителна част от сградите, в които се помещават клоновете й. Те се намират на изключително атрактивни места в централните части на най-големите български градове. Между тях има и паметници на културата, в които банката е инвестирала значителни средства, за да ги съхрани като част от културното ни наследство. Сградите, собственост на банката, също са обезценени избирателно с по 30%, без да са ясни критериите на обезценка.
Напълно логична беше в този ред на мисли поръчковата обезценка на кредитите на банката, която стигна дотам, че кредити на стойност към 2.5 млрд лв са обезценени почти напълно - от 80 до 100%, като по този начин е предопределена бъдещата им ниска оценка при продажба. Същевременно, след като обяви тези предприятия в несъстоятелност, банката ще придобие огромни активи и ще може да ги разпродаде на безценица, като за база се ползва поръчковата обезценка.
За илюстриране на интензивността и посоката на този процес ще цитираме някои данни:
Към 31.05.2014 г. – редовен дълг по кредити – 99%, 12,51% коефициент на капиталова адекватност; 14,997 млн. лв. печалба;
Към 30.06.2014 г. (само след десет дена под ръководството на БНБ) - редовен дълг по кредити – 98%, 10,54% коефициент на капиталова адекватност; 65,283 млн. лв. загуба;
Към 30.09.2014 г. – редовен дълг по кредити – 88%, 4,50% коефициент на капиталова адекватност; 375,343 млн. лв. загуба. Т. е., капиталът все още е положителен.Ясно се вижда, че банката все още е в добро състояние и че не може да бъде срината в кратки срокове, въпреки всички усилия на БНБ и квесторите да я ликвидират поръчково. Ето защо БНБ приложи допълнителна обезценка на кредитите при прилагане на нова методика, приета от тях през м. август 2014 г. Само по този начин загубата може да нарасне със сума, която е достатъчна за постигане на крайната цел – отнемане на лиценза и ликвидиране на КТБ АД.
Трябва да се каже ясно, че обезценката не е „дупка”, липса или пряка загуба от дейността на банката. Тя е резултат от предположения, че един или друг кредит може да не бъде погасен в бъдеще – напълно или изцяло.
Въз основа на извършената от одиторските компании консултанска услуга, която не е одит и извършената от тях обезценка, на 06.11.2014г. УС на БНБ отне лиценза за извършване на банкова дейност на КТБ АД и подаде искане до компетентния съд за откриване на производство по несъстоятелност на банката. Всъщност, една от компаниите – Делойт България ЕООД, дори няма лиценз за одитна дейност. Ето защо след 20.06.2014 г. КТБ АД няма нито един одитиран финансов отчет – никоя уважаваща себе си одитна компания няма да завери драстично манипулираните данни в докладите на квесторите и синдиците. В договорите, сключени с трите компании, изрично се казва, че те не могат да бъдат ползвани нито за счетоводни цели (което категорично изключва възможността на тази база да се обезценяват активи), нито за доказателствен материал пред съдебните органи. Широко рекламираната „дупка” от 4,5 милиарда лева, с която намалиха капитала на банката и я доведоха до изкуствен фалит, всъщност не са изчезнали пари, а е резултат от субективните догадки на консултантите на квесторите за вероятностите кредитите да не се върнат. УС на БНБ и квесторите се погрижиха да осигурят всички условия тези прогнози да се сбъднат, като още от първия ден наложиха забрана за погасяване на задължения по банков път. Последваха ги и други подобни разпореждания, затрудняващи максимално длъжниците.
До 20.06.2014 г., когато банката функционираше нормално, 98% от кредитния портфейл бяха редовни кредити и ликвидността й беше значително над средната за Европейския съюз. Отговорните фактори постоянно облъчват публиката с мантрата „пирамида, кухи фирми, няма обезпечения”. Истината е, че огромна част от кредитополучателите спряха да плащат задълженията си към банката,, а в същото време отчитат приходи в официалните си отчети. Явно кредитополучателите имат приходи, но са ги пренасочили към други банки. Освен това, при влошаване на качеството на един кредит, лицата, управляващи банката (квестори, синдици) е трябвало да наложат възбрани върху активите на кредитополучателите като предварителна обезпечителна мярка и така наистина да запазят активите на банката. Това е обичайна практика, защото всеки кредитополучател отговаря с цялото си имущество.
Ще цитираме международната рейтингова агенция Moody’s, която едва ли може да бъде заподозряна в субективно позитивно отношение към КТБ АД. Тя е извела в началото на доклада си от 30.05.2014 г. (20 дни преди поставянето на банката под специален надзор) следната констатация:
„... рейтингът… отразява солидните ликвидни буфери на КТБ АД и нейната нарастваща и все по-диверсифицирана депозитна база в България. Също така, Корпоративна търговска банка АД досега е успявала да поддържа по-стабилно качество на кредитния си портфейл в сравнение с конкурентите си, с необслужвани кредити (общо класифицирани като загуба и такива с 90 дни просрочие) 1,4% от общия размер на кредитите през м. декември 2013г.”
След като постоянното присъствие в политическото говорене от месеци насам на темата за наемане на фирми за проследяване на „изчезналите” от КТБ АД пари, най-после се появи такава фирма. Възложено й е да трасират „пътя на парите”, предостаневи като кредити от КТБ. За тази цел ще бъдат платени още доста милиони от масата на несъстоятелността. Всъщност, много добре се знае къде са парите. Те не са изтекли в неизвестна посока, а са инвестирани в българската икономика, създали са работни места, генерирали са фирмени печалби, носещи нови инвестиции и бюджетни приходи.
Всичко това е видно от официалните публични регистри – Търговски регистър, Имотен регистър, Централен регистър на особените залози. Заплащането на наемниците, търсещи парите на КТБ, е голяма тайна, но със сигурност много по-евтино ще излезе няколко чиновника във ФГВБ да влизат от време на време в тези регистри. Така ще видят как активите на кредитополучателите се разпродават и фирмите наистина стават „кухи”. В това число, основни свидетели на прокуратурата също се погрижиха своевременно да продадат всички активи на контролираните от тях фирми-кредитополучатели, но явно специалната защита се простира върху всички и всякакви техни действия.
Фактите сочат достатъчно ясно, че след поставянето на банката под специален надзор до момента под безучастния поглед на квестори и синдици са разпродадени активи на кредитополучатели за близо 1 милиард лева, а от друга страна - десетки милиони лева са похарчени за изграждане на фалшиви доказателства за вина на бившето ръководство – т. нар. „одитни доклади”, които по същество са без никаква стойност като счетоводен, доказателствен или информационен материал и при изготвянето им е участвала фирма, нямаща лиценз за одит, макар и използваща името на уважавана международна компания; милиони са изхарчени за правни консултации без никакъв ефект върху оздравяването на банката, а да не говорим за престъпното нехайство по отношение на опазването на активите на кредитополучателите. Явно в КТБ АД е имало и има достатъчно средства, които тепърва ще бъдат разходвани „целево“, в интерес на нечии икономически обръчи; явно нехайството на управляващите банката квестори, а сега – и синдици, е целево стимулирано, за да може огромната маса от активи на кредитополучателите да бъде разпределена в нечия полза, след което кредитираните фирми наистина ще се окажат вече кухи.
Въпреки едногодишното разграбване, в КТБ АД все още има над 600 милиона пари в брой и още толкова – в бързоликвидни активи. Предстои разпределението на имотите на банката. Подялбата на активите вече е направена, остава да бъде реализирана.
При подаването на т. нар. му „оставка” Г-н Искров се увлече в опитите си да защити себе си и каза една единствена истина – че политическите сили не са позволили банката да бъде оздравена. Доказателства за това могат да бъдат намерени в секретните стенограми от срещите при Президента, но той упорито отказва да ги разсекрети. Явно съдържащата се в тях информация ще осветли истината за погрома върху КТБ и ще разкрие участието на всички тези фактори, които сега мощно викат „Дръжте крадеца!”.
