Ако България и Румъния не изпълнят поставените им условия, то ЕК може да приложи предпазните клаузи, които са включени в техните договори за присъединяване, категорични са в Европа.
Андрей Владов
Лондон подкрепи решението на Брюксел да замрази милиони от европейските фондове за България. На проведен тази седмица дебат бе посочено, че срещу страната могат да бъдат предприети дори и по-нататъшни санкции. Дискусията в една от комисиите по европейските въпроси на британския парламент се състоя във вторник и продължи близо два часа. Депутатите изслушаха заместник-министъра на външните работи Бил Рамъл, който ги информира подробно за критиките, отправяни от Брюксел към София и Букурещ след приемането им в ЕС през 2007 г. Посочено бе, че и Румъния не може да изпълни изискванията на Евросъюза, но три четвърти от дебата бяха посветени на България, където проблемът с организираната престъпност, корупцията и правосъдната система е много по-тежък. Лондон подкрепя решението на Брюксел за замразяването на милиони
„Що се касае до България една от най-големите трудности е в това, че 72% от общо 495 хиляди дела, минали през съда, са били прекратени. Това е сериозно предизвикателство и българските власти признават, че трябва да положат повече усилия”, изтъкна зам.-външният министър Бил Рамъл.
Спирането на парите - разумно действие
Британските депутати обсъдиха доклада на Европейската комисия от юли тази година за това как България и Румъния усвояват средствата от ЕС, както и решението да бъдат замразени общо 560 милиона евро помощи за България заради огромни злоупотреби. Представителят на опозиционната Консервативна партия Марк Франсоа, който миналата седмица посети София заедно с бившия докладчик за България в Европарламента Джефри ван Орден, изрази мнение, което съвпадаше с казаното от всички депутати, участвали в дебата, независимо от партийната им принадлежност: „Това е разумно действие, което ние подкрепяме по две причини. Първо, защото приносът на британските данъкоплатци в европейските фондове е огромен – над 3 милиарда паунда на година и поради това те с право очакват, че парите им ще бъдат отговорно разпределяни. Второ – натискът за подобряване на стандартите в България, който се надяваме, че е оказан чрез спирането на тези фондове, би трябвало в крайна сметка да бъде от полза и за самите българи”, отбелязва Марк Франсоа.
Не може да се вярва само на българската дума
Той добави, че еврофондовете трябва да останат замразени докато не бъде постигнат конкретен напредък и той бъде потвърден чрез независима оценка. „Опасявам се, че поради непостоянството на българското правителство в тази област, не можем да вярваме само на неговата дума”, каза още Марк Франсоа. „Не съм съгласен ниско платени хора от моя избирателен район, които сега страдат от рецесията, да си плащат данъците, за да наливат пари в система, за която се знаеше, че е корумпирана още преди България да беше приета в ЕС”, отбеляза друг депутат, участвал в дебата в британския парламент. „Не беше ли напълно очевидно, като се има предвид нивото на гангстеризъм, който вече преобладаваше в България още преди приемането в ЕС, че ще бъде много трудно да се гарантира, че фондовете, които се отпускат, ще бъдат използвани правилно?”, попита и представителят на управляващите лейбъристи Кен Пърчес. Британският заместник-външен министър Бил Рамъл го увери, че ЕС е извлякъл поука от прибързаното приемане на България и Румъния: „Вече не поставяме срокове за членство. С право възприемаме подход, който поставя условия. Опитваме се да осигурим, че в бъдеще новоприетите страни ще отговарят на стандартите за приемане в организацията”, посочи Бил Рамъл.
България и Румъния - вън от ЕС?
Той отговори и на въпроса не трябва ли София и Букурещ да бъдат изгонени от ЕС, ако продължат да кретат с реформите: „Трябва да сме напълно ясни, че ако България и Румъния не изпълнят поставените им условия, то Европейската комисия може да приложи предпазните клаузи, които са включени в техните договори за присъединяване. Това предвижда и отмяна на задължението на останалите страни-членки да признават и изпълняват български и румънски съдебни решения. Така че има механизъм за наблюдение, както и санкция. Според мен не сме стигнали още до момента, когато трябва да я приложим, но именно поради това двете страни трябва да покажат напредък”, посочи пред комисията по европейски въпроси в британския парламент заместник-външният министър Бил Рамъл. (ДВ)
