Кризата в БНР рефлектира върху атмосферата в програмите. Колегите един друг се гледат с недоверие, казва за Фрогнюз отстраненият програмен директор на БНР.
интервю на Ана Кочева
- В отворено писмо до генералния директор на БНР Радослав Янкулов ти задаваш въпроса „Има ли цензура в БНР?” Затова и аз питам същото – има ли цензура в БНР, Иво?
- Не е ли върховна проява на цензура да обезглавиш БНР, като отработиш няколко сценария за игнориране на Програмния директор на радиото?! И да се опиташ да прехвърлиш собствената си отговорност като Генерален директор върху една длъжност, която има консултативни и координиращи функции.
- Къде са корените на неразбирателството ти, за да не казвам конфликт, с прекия ти началник?
- Аз конфликт нямам. Но съм човек, който винаги казва мнението си, въпреки да знае, че то се различава от това на шефа. За мен като ръководител винаги е било ценно да чуя различното мнение и да взема стойностното от него. И на г-н Янкулов 23 месеца винаги съм казвал мнението си по всички програмни въпроси. И той рядко се е съобразявал с него. Не, че е длъжен да го прави. Но поне ме питаше какво мисля. И решаваше така или иначе това, което вече си беше решил. През последните месеци това разминаването стана огромно, защото аз предупреждавах Управителния съвет, че някои мерки могат да доведат до огромни негативни последици за програмите и за общественото доверие към радиото. Те не се съобразиха с моето мнение. И за съжаление, моите очаквания се сбъднаха.
- Постфактум се оказа, че твоята позиция изисквала диплома по Публична администрация, необходима за Програмен директор на БНР. Би ли дал сега публична информация за своя ценз, а също и за този на генералния директор.
- Странното е, че 23 месеца бяха нужни на г-н Янкулов да разбере, че му трябва човек с друг ценз за Програмен директор. Това според мен не говори за добри ръководни умения и преценка. Ако съм бил лош Програмен директор, защо не ме уволни за несправяне с работата, а ми предложи хватката с новата длъжностна характеристика и изискването да съм завършил Публична адмнистрация, или да подпиша по взаимно съгласие. Документ, който вече беше написан от мое име и само трябваше да подпиша. През последните 24 часа говорих с няколко изтъкнати медийни експерти и нито един от тях не намира връзка между управлението на програми в една медия и публичната администрация. Никаква. Абсолютно никаква. Още повече, че в текста на произволно променената длъжностна характеристика по никакъв начин не е аргументирана необходимостта от този ценз. Което показва прозрачността на този малък трик – да ми бъде поискана диплома, която се знае, че нямам, за да бъда игнориран. И то 23 месеца по-късно, след като съм изпълнявал длъжността при съвсем други изисквания. Що се отнася до моето образование, завършил съм Българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, както и специалностите Журналистика и Теория и история на дипломацията в същото висше училище. За образованието на г-г Янкулов нищо не мога да кажа, нито го знам, нито съм се интересувал.
- А имал ли си предварителни индикации за това, което се случи в последните дни?
- Да, имах. Още повече, че това разпъване на кръста продължи три месеца. Особено през последния – вече ми беше ясно какво ще се случи. Още повече, че в началото на юни – случайно или режисирано, не знам и не ме интересува, дойде при мен колега, който най-добронамерено, искрено или не, също не ме интересува, ме предупреди, че в края на месеца ще бъда уволнен. И всеки ден очаквах това да се случи. Девет дни бях в отпуск за представянето на моя последен личен литературен проект в Брюксел и в Лондон и при всяко завръщане в БНР, очаквах да бъда извикан от Генералния директор. И накрая очакваното се случи. Извика ме. И въпреки че подписах освобождаването си по взаимно съгласие на предварително написан или от г-н Янкулов, или от юристите на БНР, текст от мое име, де факто бях отстранен по един грозен според мен начин.
- Докъде в крайна сметка стигна кризата в БНР?
- Най-лошото е, че кризата в БНР рефлектира върху атмосферата в програмите. Колегите един друг се гледат с недоверие. Разделени са на „свои“ и „контри“. „Свои“ ходят по програмите и питат: ти от кои си – от протестиращите или от непротестиращите?! Кому е нужно това разделение?! Всички работят заедно, за един продукт. И още по-лошото е, че пада общественото доверие към БНР и нараства остро негативната нагласа към радиото: има постове в интернет „и да закрият БНР, на никого няма да липсва“. Дотам ли стигнахме? Аз съм работил в доста частни радиостанции и докато съм бил на ефир, са ги закривали. Трябва ли това да се случи и с БНР?!
- И как може да се развърже тази криза?
- Съжалявам най-искрено, че трябва да го кажа, но според мен решението е само едно – ръководството на БНР трябва да се оттегли.
-------------------------------------
Фрогнюз ще предостави възможност и на другата страна в спора да изрази при желание своето мнение!
