Българската православна църква отбелязва едно от значимите събития в духовната история на страната - връщането на мощите на Свети Иван Рилски Чудотворец от Търново в Рилския манастир.
Скромният отшелник от Рила планина е живял през Х век, по времето на благочестивия български цар Петър. Още приживе наричали Иван земен ангел и небесен жител. Заради голямата му вяра и духовност Бог му дал дарбата да помага на хората и да върши чудеса.
Иван Рилски починал на 18 август 946 г. След 34 години светецът се явил на сън на своите ученици и им заповядал да изровят нетленното му тяло и да го пренесат в Средец. Там мощите били пазени в продължение на два века.
През 1195 г. цар Асен тържествено пренесъл мощите в столицата Търново. През 1469 г., след като получили разрешение от султана, монасите от Рилската обител върнали мощите на светеца от Търново в основания от него Рилски манастир. Оттогава се отбелязва и църковният празник.
Обновителите на мастира - тримата синове на Крупнишкия митрополит Яков - приели монашество, след като овдовели. Издействали разрешение от султан Мехмед II с ходатайството на неговата майка, султанката Мария. Пренасянето на мощите станало в края на месец юни. Навсякъде шествието с мощите на светеца било посрещано с почит и упование от народа.
В манастира пристигнали на 30.VI.1469 г. и братята решили това събитие да бъде чествано на 1 юли всяка година. По този начин пославянченият византиец Димитър Кантакузин написал нова Служба и житие с похвала, а рилският книжовник Владислав Граматик описал самото пренасяне на мощите. Така Рилският манастир се превърнал в най-значимия духовен център за народа ни през вековното турско робство.
