Немалко социалисти все още се чудят как Драгомир Стойнев успя да се измъкне от примката на другарската критика и да запази мястото си в ИБ на партията. Същински червен Хари Худини. Уж Явор Куюмджиев и Румен Овчаров го критикуваха с тежки аргументи, а не успяха дори да го помръднат.
Когато човек оцелее след подобен приятелски огън, първият въпрос е: Кой има интерес от това?
Отговорът не е толкова труден, но преди това нека си припомним някои моменти, предществали пленума и от самия пленум.
Да тръгнем от заявленията му в навечерието на форума, който трябваше да е инфарктен за него, но се оказа инфорктен за опонентите му. „Нямам проблем с другарския съд. Винаги съм бил откровен с моите другари", заяви зам.-председателят на БСП Драгомир Стойнев. „Проблемът е, че има въпроси от миналото, които е добре да изчистим сега, отколкото да ги влачим с времето", добави той.
Само че по време на пленума така и не се стигна до откровения пред моите другари. Нито бяха изчистени въпросите от миналото. Нищо подобно. Повторното настояване на Куюмджиев да бъде поискана оставката на Стойнев така и не бе гласувано. Което е повече от знак, че Стойнев е силният, а Куюмджиев трябва да се погрижи за раните си. В БСП, както и в ДПС, например, нищо не се случва случайно или на прима виста. Камо ли отстраняването на човек от политбюро, ако използваме терминологията на партията, чиито приемник е БСП. 1:0 за Стойнев, биха отбелязали свидетели на случилото се.
Това обаче е възможно най-повърхностното заключение, което може да се даде на играния мач. Остана съмнението, че всичко е било договорено зад кулисите предварително.
Самият Стойнев избра класическото да нападне, за да се защити. Взе думата още в началото и даде някакви обяснения на зародилиото се напрежение в стил "щом ви казвам, че съм откровен, трябва да ми повярвате". Нещо като нов вариант на "Ну, стреляй, гад" от древния вече филм "Комунист", в който главният герой каквито и грешки да сътвореше, все излизаше прав, защото комунистическият дух е непобедим по презумпция... Театралното в случая обаче е само за заблуда на публиката.
Каква е все пак тайната, която така и не бе извадена на светло?
"Назначихте ме вие, членовете на Националния съвет, като гласувахте кандидатурата ми за министър, заяви Стойнев пред рругарите. И им разказал, че Сергей Станишев и Пламен Орешарски му предложили поста, с аргумента, че не познавал нито едно лоби в енергетиката. "А в енергетиката трябва да се реже", допълнил драматично Стойнев. (Е, цяло лоби може и да не е познавал, но някои представители със сигурност е познавал...) След което обяснил колко геройски се справил с гигантските задачи - две намаления на цената на тока и стабилизиране на системата, каквото и да означава това. "Имало е моменти, в които съм бил абсолютно сам. Усетих отдръпване още при ВЕИ-тата, но успяхме", обяснява още Стойнев. За по-сигурно, подканил лидерът Михаил Миков да разкрие какъв натиск е имало, включително и от червени, за да не се налага такса от 20% на ВЕИ-тата.
Всичко това звучи прекрасно, ако целта бе да се докаже силата на школата "Станиславски" в театъра.
Нещата обаче са доста по-дълбоки.
Например в редиците на БСП отдавна се шушука колко близък бил Драгомир Стойнев по време на министерския си мандат с колегата си от ДПС Делян Пеевски. Като потвърждение на топлата дружба депутати-социалисти посочват многобройните посещения на Стойнев в х-л "Берлин", считан за щаб на кръга #Кой. В някои от гостуванията там, той бил придружаван от своя колега, финансовия министър Петър Чобанов - също номинация на БСП. След участието му в разгрома на КТБ, същият Чобанов получи предложение от ДПС, на което не можа да откаже и се вля в депутатската редичка на движението. Какво е правил Стойнев в х-л "Берлин"? Задушевни или делови разговори е водил с Пеевски и други лица, на пленума на БСП не стана ясно. Защото просто никой не го попита. Което за пореден път доказва, че смелостта и искреността не е сред силните страни на червения елит. От друга страна е възможно тази информация да е сътворена от завистливи колеги на Стойнев, които я пробутват в медиите с цел да го компрометират. И все пак ефектът би бил истински,, ако някой бе задал открито въпроса на пленума, а Стойнев бе отговорил. Можеше да бъде питан още, дали е чувал за някакви бели пликове с по 50 000 лв в тях, давани на някои министри от кабинета "Орешарски". Това може да се тълкува като провокация, но ако Стойнев не е чувал за подобни неща, нямаше да има грам притеснение. Не съм чувал, в неговия откровен стил, щеше да е достатъчно. Поне за протокола.
Все пак остава загадка, защо Стойнев, който е свършил толкова фундаментални неща като министър, не разпореди проверка на договорите на фирми от кръга #Кой с ТЕЦ-Марица-2. В медиите се публикуваха данни, които показват, че държавата е била ощетена със стотици милиони. Ако беше направил това гражданското общество щеше да го защити от всякакви нападки, дори и от другарските.
Но да оставим незададените въпроси и недадените отговори. Свикнали сме с това положение. По-важна е поуката, а тя е: Моделът Кой е непобедим до доказване на противното. В превод на законодателя Мърфи: „Усмихвайте се… Утре ще бъде по-зле.“
За Антон Кутев и Кристиян Вигенин вече е зле. Извадиха ги от ръководството, а у мнозина остана съмнението, че са го отнесли, заради близостта си до дпредседателя на европейските социалисти Сергей Станишев. А като се има предвид, че Михаил Миков също е считан за близък на бредишния лидер на БСП, някак естествено възниква въпросът: да не би някой друг да е силният и на "Позитано" 20 и от засада да отстрелва неудобните? Времето ще покаже, а и другарите в един момент ще си кажат. Може да е под сурдинка, но ще кажат.
След пленума един не чак толкова високопоставен социалист разказа следния виц: Никой не знаеше за това. Никой дори не предполагаше, но истината е, че Щирлиц бе двоен агент. По съвместителство той дори си докарваше нещо допълнително и като застрахователен агент.
Владимира Нешкова
