Неправителствента организация „Ние, гражданите” изготви специално писмо, в което аргументирано посочва недопустими и неверни констатации в окончателния вариант на националния доклад за България на Европейската комисия – юни 2015 г., в частта му за Макроиномическите дисбаланси.
Писмото е адресирано до Пиер Московиси – Комисар по икономически и финансови въпроси в ЕК, Юст Кулман - Генерален директор по икономически и финансови въпроси, представителите за България - Цветан Кюлянов и Венцислав Петров, Огнян Златев - Представител на ЕК в София, както и до съветниците на ЕК в София по политически и икономически въпроси Христо Христов и Аглика Цветанова.
В писмото се посочва, че на Европейската комисия и на отделни нейни звена „Ние, гражданите“ неколкократно са предоставили редица документи и анализи, становища и жалби, свързани с истинската ситуация в българската КТБ, истинските причини за нейното затваряне и предизвикана несъстоятелност.
„Нашият главен аргумент за неприемането на Вашите предварителни заключения за ситуацията в банковия сектор в България, и по специално - за КТБ, се дължът на факта, че Вашите анализи и сътветни заключения се базират на данните, предоставени Ви от Българската народна банка (БНБ). Очевидно невярната информация е деформирала анализа и е довела до очакваните от БНБ, но изцяло деформирани заключения за глобалната ситуация в българския банков сектор и по-конкретно - за процесите и причините, довели до развитието на кризата в КТБ и Първа инвестиционна банка, както и до доста подобна и нестабилна ситуация в другите бългаски банки с български акционери.“
Възмущението на нашата организация е предизвикана най-вече от факта, че експертите на ЕК нито са търсили други официални източници в България, нито използвали или са коментирали който и да е от десетките официални документи, които са предоставени от нас като организация и от наши членове и поддръжници.
„... според нас отворен остава въпросът дали лицензът за банкова дейност на КТБ е бил отнет правомерно, което повдига въпроса за истиннността и надеждността на числата на финансовия отчет на КТБ за 2014 г., който би следвало да валиден като финансов документ само ако е законно одитиран и заверен в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството. В този контекст ние счетохме за много важно да ви осигурим и изпратим оригиналните договори с трите „одитиращи” компании от които се вижда ясно, че десет дневният „одит” и вторият „по-продължителен одит” не са нищо повече от консултантски заключения за предполагаеми бъдещи загуби в случай че заемите отпуснати от КТБ не биха били обслужвани и изплатени от кредитополучателите. Нещо повече, договорите на „Делойт България” ЕООД, „Ърнест и Янг Одит” ЕООД и „АФА” ООД ясно показват, че предоставените услуги и числа не представляват одит, не дават никаква гаранция и сигурност, не могат да бъдат използвани за изработване на финанасови отчети и за каквито и да било други правни актове.“
Към писмото ни е приложен и официален документ със официалните заключения на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори в България, от който става ясно, че регулаторът определя вида на услугите, предоставени от гореупоменатите „одитиращи” компании като „чисто консултантски услуги” , нямащи характера и несъответстващи на специфичните изисквания за законен одит. Нещо повече, независимият регулатор потвърждава, че „Делойт България” ЕООД не е регистриран одитор.
„В този контекст ние считаме, че правната отоговрност не може да бъде снета по отношение на ЕК в случай, че Вие информирано сте пренебрегнали официален документ на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори в България, който противоречи на Вашите основни водещи точки при анализа на ситуацията в банковия сектор в България и особено при кризата с КТБ и ПИБ и цялата съвкупност от причини, действия и последствия и заключения относно дисбалансите в българската банкова система. ... Няма нито дума за препоръчваната във Вашия предишен Работен доклад от 17 март 2015 г. необходимост от независима експертиза. Ние не получихме каквато и да било информация за Вашата мисия, която би могла да се срещне с официалните надзорни органи в България, комисиите на Народното събрание, държавни представители на Министерство на финанасите и би могла да изиска и да получи официални поверителни документи, ако целта на процедурата на мониторинг би била дълбок и истински анализ на фактите в банковата система, на методите и политиките за работа и надзор на независимите регулаторни институции /БНБ и др./... Дълбоко съжаляваме, че считаме работата на Вашите експерти върху изследването на страната за повърхносна и напразна и разбира се абсолютно неадекватна на основната цел на процедурата по мониторинг срещу България.“ завършва писмото на „Ние, гражданите“. Прави се и изводът, че подобен формален подход при анализирането на жизнено важни за шиок кръг от граждани въпроси в България /но не само в България, защото по аналогичен начин ЕК е допуснала многогодишни изкривявания в картината на бюджета на Гърция, напромер/ води само до увеличаването на броя на европесимистите, какъвто процес вече се наблюдава и в България, която е една от малкото страни в ЕС с над 50 % еврооптимистично настроени жители. Очевидно формализацията и бюрокрацията в ЕК само засилват евроскентицизма и водят до загуба на доверието в институциите на ЕК, която за много българи е гарантът за защита на правата им от „последна инстанция”.
Пояснение от писмото:
На стр. 16 в доклада на ЕК се намира следния текст: „... КТБ беше подложена на два одита от трети страни през лятото на 2014 г. Одитите бяха поискани от Българската народна банка /БНБ/ и извършени от „Делойт България”, „Ърнест и Янг Одит” и местната компания „АФА”, за да се установи реалната ситуация в банката, тъй като се появиха съмнения, че отчетните данни е възможно да са подвеждащи. Първият одит отне десет дни в края на юни и началото на юли, докато вторият беше доста по-изчерпателен и се състоя между 5 август и 20 октомври. Одитите на КТБ повдигнаха съмнения по отношение качеството на активите в сектора и достоверността на отчетните данни на финансовия сектор. Резултатите от първоначалния десетдневен одит повдигнаха съмнение за банковите и отчетните практики на КТБ и за адекватността на надзора върху банката, т. като липсващата документация не позволи правилната оценка на повече от 80 % от кредитния портфейл.
Това доведе до искането на БНБ за подробен одит, /виж т. 2.1.1./, който потвърди, че отчетеното качество на актива и финансовите резултати не отразяват точно истинското качество на кредитния портфейл. Проблемите,идентифицирани в управлението на кредитния риск, включваха исключително централизирано управление на кредитите в ограничен брой персонал, занимаващ се с анализ на риска, неадекватни контролни системи в сравнение със сложността на кредитния портфейл на банката и липса на специализирано звено, което да се занимава с необслужваните кредити. В много от случаите кредитните досиета не съдаржаха детайлен анализ на финансовите състояния на длъжниците, което затрудни оценката на кредитния портфейл по време на десетдневния преглед. Рисковете създадени от тази рискована практика на кредитиране започнаха да се материализират по време на ускорените тегления от банката. В края на май само 1.6 % от кредитите бяха класифицирани извън редовни, докато в края на юни те се увеличиха до 9 %. Нещо повече, кредитите под наблюдение, необслужваните кредити и категоризирането като загуба кредити достигнаха 96% от капиталовата база на банката към края на юни 2014 г . ...“
