Асошиейтед прес уличи Г. Първанов като въжеиграч между проектите „Южен поток” и „Набуко”. А те, обявявани в София за еднакво важни, се изключват взаимно най-малкото понеже няма търговска логика в подобно дублиране.
Досега ви го казвах аз, един обикновен ( и „безобиден”, по думите на самия президент) журналист: Първанов играе двойна игра. Сега същото заключение прозвуча и от коментар на Асошиейтед прес. Което ( не че не го знаем) е новина заради факта, че го формулира една от трите най-влиятелни световни агенции.
Поводът е информацията, че Първанов ще посети Русия в началото на 2009-та, обявена за година на България в Русия. Скромно мога да добавя за статистиката, че през изминалите му години на президент той постави световен рекорд, срещайки се с Путин 9 пъти.
АП уличи българският президент като въжеиграч между проектите „Южен поток” и „Набуко”. А те, обявявани в София за еднакво важни, се изключват взаимно най-малкото понеже няма търговска логика в подобно дублиране. Разликата между тях е главно в това, че с активното лобиране на президента българското правителство подписа на 19 януари в София договор с Русия за „Южен поток” ( и за още два големи проекта, АЕЦ Белене и петролопровода „Бургас Александруполис”) и той стана реален, скрепен с подписи и печати доказан приоритет. Докато за „Набуко” руските гости, постигнали своето, говореха по същото време тук подигравателно и тържествуващо като за „друга опера” пред блесналите погледи на българските им другари. Осъзнал автогола си, едва месец по-късно Първанов започна да лансира на думи западната алтернатива „Набуко” като „приоритет”. Повтори го и след завръщането на премиера Станишев през юни от САЩ. Но това празнословие само подсили усещането за лицемерие при свършения факт с „Южен поток”, подписан с фанфари през главата на западната стратегия в отношенията с Русия . Стана окончателно ясна твърде прозрачната двойна игра. Тя, въпреки клетвите на властта в София, че единият проект не пречел на другия и най-добре би било да се осъществят и двата, не може да заблуди Запада, който постави под карантина българския президент заради очевидното му съзаклятничене с путинова Русия. И оттогава той се скита по международни форуми къде ли не и на двустранни посещения навсякъде другаде, само не и в западните столици, където е нежелан събеседник. Главнокомандващият си дава сметка за положението, в което е изпаднал пред западните съюзници, и води лична битка да ги умилостиви. Отиде в Узбекистан със заявката, че щял да осигури алтернативни количества газ ( нали именно допълнително задълбочената от януари насам безалтернативната енергийна зависимост на натовска и европейска България е провинението му). Безпардонният му домакин Ислам Каримов го „отстреля” публично, като декларира, че узбекският газ се изнася само за Русия и само руснаците решават на кого да го предоставят после.За утеха го заведе да отстреля рядък вид животно в нарушение на законите на собствената му страна.
Сега Първанов на пръв поглед има повече успех в Туркменистан. Съобщава ни за голяма сполука. Обещали му големи количества от ценната суровина. Ура!. Обаче…пак същото. По липса на друга възможност, туркменският газ минава през волята на Русия да го транспортира.
А може би това е тайната идея на Първанов-да отиде отново на поклонение в Москва, за да получи благоволение за туркменския газ? И защо Русия трябва да го направи-за да може товарищ Парванав да се хареса на омразния Запад като откривател на енергийна алтернатива спрямо руската зависимост? Въобще „намирането” на големи количества газ не е никакъв подвиг-газ има по света, преносът му е същинската задача. А тя, в случая с България, която СССР и Русия бавно, но сигурно, година след година, десетилетие след десетилетие задушават като питон в енергийните си прегръдки, става все по-трудна за решаване.
Няма причина Кремъл да прави подаръци на западната политика, пък макар и заради руския Троянски кон в Европа, който явно е нужен на своя московски ездач за набезите му. Много по-вероятно е, в духа на традицията, Путин да привиква Първанов година по-късно да му се отчете за периода от подписването на трите проекта в София. Пък и ситуацията рязко се промени-руското гигантско финансово самочувствие от миналия януари се срина до тревожно озъртане в тъмната капиталистическа джунгла, от която досега печелеше лесни милиарди, където обаче също толкова лесно се загуби в непознатите дебри на глобалния свят, търпейки огромни загуби от многократното по-ниските цени на енергоносителите.
Дали пък няма да се сбъднат кошмарите от сънищата на Първанов, който в крайна сметка ще се събуди облян в студена пот и с ръка в бленувания „голям шлем” , оказал се най-обикновено нощно руско цукало?
Иво Инджев
