Много представители на гръцкия бизнес приемат български левове и турски лири, поради спада в туризма и въвеждането на капиталов контрол, ограничаващ достъпа на бизнеса до евро, пише Financial Times, цитиран от Фокус.
Приемането на валутите на съседните страни е всеобщо, особено в туристическата индустрия или търговията на дребно. По данни на гръцкия туристически съюз „офертите в последната минута“ са спаднали с 30-40% в сравнение със същия период миналата година.
„Няма нищо лошо в това да приемаме български левове. Техният курс е стабилен и обвързан с еврото. Защо да не правим бизнес с левове? Законно е. няма причина да не го правим“, заяви собственикът на супермаркет Атанасос Критсинис.
Междувременно британският вестник "Гардиън" пише, че европейската велика гръцка криза често бива разглеждана като противопоставяне на „елинските герои“ срещу „върховните господари на ограничителните мерки“ от Берлин. В реалността, обаче, малките нации, самите те намиращи се в криза, са много по-враждебни към нови спасителни планове за Атина.
От централно европейските дребосъци, каквато е Словакия, до балтийските страни, членове на Еврозоната, тежко живеещи пенсионери и отрудени работници, които получават заплати от едва 500 евро, се затрудняват да кажат, защо трябва да се проявява още щедрост към Гърция.
Много хора там смятат, че помощта към Гърция ще доведе до катастрофа. В Латвия е широко разпространено мнението „Щом ние се справихме с ограничителните мерки, защо Гърция да не може?“.
„Народът на Латвия не разбира народа на Гърция“, заяви латвийският финансов министър Янис Рейрс. В съседна Литва политиците също се затрудняват да обяснят на своя електорат защо една страна, която е „затегнала коланите“ трябва да плаща за друга, която не го е направила. Литовският президент Даля Грибускайте е един от най-яростните опоненти за предоставянето на още пари на Гърция.
