„Векът на Луи XIV“ (ИК „Изток-Запад“) от Франсоа Волтер запознава читателите не само с биографията на един от най-значимите френски владетели, но и предлага обстоен поглед върху интелектуалния, социалния и икономическия живот във Франция и Европа през XVII век.
Франсоа-Мари Аруе (1694-1778) е френски писател, философ, ерудит, станал символ на епохата на Просвещението. Видният интелектуалец е известен с псевдонима си Волтер. Той е изтъкнат мислител, оказал огромно влияние върху европейския интелектуален елит. Стилът му се отличава с елегантност и прецизност, както и с тънка ирония.
Ето какво пише самият Волтер за „Векът на Луи XIV“: „Стремежът ни не е да създадем само животопис на Луи ХІV, поставяме си и по-обширна цел – желаем да се опитаме да обрисуваме за потомците не действията на един-единствен човек, а духа на хората през един век, надминал другите със своето просвещение.“ Трудът на френския интелектуалец е първото мащабно проучване върху управлението на Луи ХІV. Кралят Слънце през периода на своето властване (1643-1715) успява да направи Франция доминираща сила в Европа. Ето защо книгата на Волтер е обширно проучване върху политическия, социалния и културния живот на Стария континент. Според Волтер съществува пряка връзка между икономическия просперитет и развитието на културата. Ученият смята, че всеки владетел може да взима добри или лоши управленски решения, но действително важното е какво оставя след себе си в областта на културата. Именно заради постиженията в областта на културата Волтер поставя управлението на Луи ХІV наравно с постиженията на Древна Гърция, Древен Рим и Италианския Ренесанс, и го смята за един от златните периоди в човешката история. Френският интелектуалец пише: „Европа е задължена за възпитанието и обществения си дух на двора на Луи ХІV.“ Трудът на Волтер разглежда големите политически и военни събития по време на управлението на френския крал.
Представени са вътрешното устройство на кралството, личният живот на владетеля, неговият двор. Специално внимание е отделено на разцвета на науката и изкуствата и напредъка на човешкия дух. В първия том на „Векът на Луи XIV“ Волтер се спира обстойно върху ситуацията във Франция и Европа преди идването на власт на Краля Слънце. Отделено е внимание върху регентството на кардинал Мазарини, самостоятелното утвърждаване на Луи на престола, отношенията с аристокрацията и църквата. Волтер подробно се спира върху геополитическата ситуация в Европа и войните, които води френският крал, за да направи страната си доминиращ фактор на Стария континент.
„Векът на Луи XIV“ е ценна книга не само защото дава обширен и задълбочен поглед върху управлението на Краля Слънце; тя е паметник на историографията от XVIII век. Начинът, по който Волтер описва събитията и хората в книгата, неговият исторически подход са забележителни за времето си и проправят пътя на съвременната историография. Текстът на Волтер е и основополагащ за френската литературна история.
