Вселенският патриарх Вартоломей Първи идва у нас по покана на Българската академия на науките. Желанието на учените ни е да го удостоят с почетното звание „Доктор хонорис кауза“ за особени заслуги в областта на науката.
Особено забележителни са неговите усилия в областта на опазване на околната среда, поради което си е спечелил прозвището „Зеления патриарх“. Той е известен с това, че вече 24 години активно работи в сферата на между религиозния диалог, като най-голям приоритет отдава на близостта с римо -католическата църква.
Учудващо
Учудващо за всички Българската православна църква и президентът за сега са пасивни по отношение на визита на най-уважавания в света православен духовен водач, установи екип на Фрог нюз . Говорим за една изключително голяма личност. Би било хубаво такива хора да бъдат приобщавани към нас. Той е доктор на най-престижните университети в САЩ и Европа. Има много добри трудове по теология и философия, вдъхновено обясни шефът на БАН акад . Стефан Воденичаров. По думите му визитата по всяка вероятност ще се състои през октомври-ноември. Тепърва предстои самият Вартоломей да каже кога ще може да ни посети. За нас това ще бъде огромна чест, заключи Воденичаров и обеща на по-късен етап да каже повече подробности за събитието.
Отношение
Странното е, че поканата на БАН към Вселенския патриарх не се дублира с такава на църквата ни и президента, както се очакваше. Едва тези дни, след като Вартоломей се съгласи да откликне на желанието на академията, нашите духовници му изпратиха предложение визитата да стане между 1 и 15 ноември т. г. Той да не е куче на въже, че да му казваме кога и какво да прави, възкликнаха възмутени експерти по религия и допуснаха, че някой може да се страхува от неговата откровеност. Те не изключиха вероятността, че при идването си, Вселенският патриарх може открито да сподели за някои канонични нередности, които се извършват от нашата църква.
За разлика от БАН , висшите духовници, начело с патриарх Неофит , все още не са наясно с какви почести ще удостоят Вселенския духовен водач. Гледам с братски чувства на визитата. Когато се разглежда програмата за неговото посещение ще се уточни това, каза преди два дни пред Фрог патриарх Неофит . Запитан дали не се страхува, че Вартоломей, като честен водач, може да разкрие нелицеприятни неща за църквата ни, Неофит се стресна за миг. Не отрече твърденията за нередности, но побърза да се измъкне от неугодния въпрос с лаконичното обяснение: Той е достатъчно мъдър и знае къде какво да каже. След това тактично побърза да се прибере в покоите си . Странно изглежда за духовниците ни отношението на БПЦ към това посещение, имайки предвид, че тя ще е първата такава, след като начело на църквата застана патриарх Неофит .
Доста по-семпло и от това на църквата ни изглежда отношението на Президентството към предстоящото посещение на „Зелиня патриарх“ . Оттам съобщиха, че президентът вече се е срещал с Вартоломей , но ще го посрещне, ако дойде пак. От отговора на държавния глава не се разбра дали изобщо е наясно, че се готви негова официална визита. Категорично стана ясно, че администрацията на Плевнелиев изобщо не знае, дали папа Франциск предвижда да дойде в България и то след като самият той официално заяви, че се готви да посети Балканските страни.
Житейски път
Иначе житейската история на Вартоломей буди възхита в народите от цял свят. Вартоломей I е роден на 29 февруари 1940 година в село Зейтинли на остров Гьокчеада (на гръцки Имврос), Турция с името Димитриос Архондонис. Макар с турско гражданство, той принадлежи към гръцкото етническо малцинство в Република Турция. Началното и средното си образование той получава на остров Гьокчеада и в Истанбул. Своя път към върховете на църковната кариера Димитрий започва във Висшето богословско училище на остров Халки, което завършва с почести през 1961 г. След излизането си от Alma Mater бъдещият патриарх приема монашеско пострижение и е ръкоположен за дякон на 13.08.1961 г., а веднага след това е призован в редовете на турската армия, където служи две години като офицер.
Образование
След казармата 23-годишният иеродякон продължава образованието си в Източния институт към Григорианския университет в Рим — най-важният и най-авторитетен университет на Римокатолическата църква, контролиран от йезуитите. Източният институт е бил създаден като факултет към Григорианския университет през втората половина на миналото столетие. Негова основна задача била подготовката на кадри за мисионерска дейност на Ватикана в православния Изток.
От 1963 до 1968 г. бъдещият патриарх Вартоломей получава стипендия от Вселенската патриаршия за обучение в Папския източен институт в Рим, където защитава докторат в областта на църковното право на тема: «Систематизиране на свещените канони и църковни конституции в православната църква». Близостта с църковната администрация и дългото пребиваване на Запад, където иеродякон Вартоломей се учел и в Икуменическия институт в Босе (Швейцария), и в Мюнхенския университет (Германия), изиграват решаваща роля за формирането на неговите възгледи и убеждения. След дългогодишно обучение, стаж и защита на докторат той се завърнал в родината си като убеден либерал и икуменист. Владее 7 езика - гръцки, турски, латински, френски, английски, италиански и немски език.
През 1972 г. патриарх Димитрий назначава младия архимандрит за свой секретар в патриаршеския офис и така Вартоломей прави стремителна кариера във Фенер. Още през следващата 1973 година той вече е един от титулярните архиереи, а през 1974 г. Халкидонският митрополит Вартоломей е назначен за член на Светия Синод и едновременно за председател на няколко синодални комисии: финансовата, каноническата, по междуправославните въпроси, по диалозите с монофизитите и с римокатолиците. Той е представлявал Константинополската църква на много междуправославни и междухристиянски заседания, бил е председател на Всеправославната комисия по подготовката на „Светия и велик събор“, а също така член на патриаршеската делегация при турското правителство в Анкара, съпровождал е патриарх Димитрий при всичките му пътувания зад граница през последните години на неговото патриаршество и накрая, още като митрополит, става член на секретариата на Световния съвет на църквите.
Дейност
След заемането на патриаршеския престол на 02.11.1991 г., Вартоломей разгръща толкова активна дейност, че патриаршеството на Димитрий I в сравнение с нея изглежда като някаква „епоха на застоя“. Той е един от основните спонсори на Конференцията за мир и толерантност в Истанбул през 1994 г., която обединява християни, мюсюлмани и евреи. Той е организирал семинари за околната среда заедно с Негово кралско височество Принц Филип, и международния симпозиум за околната среда в Патмос през 1995 г. и за Черно море през 1997 г. От 1999 г. три други международни симпозиуми за религия, наука и околна среда се провеждат под егидата на Негово Всесветейшество Вартоломей I и Негово превъзходителство Романо Проди, Президент на Европейската комисия.
Отличия
Негово Всесветейшество Архиепископът на Константинопол – Новият Рим и Вселенски Патриарх Вартоломей I е удостоен с титлата Почетен Доктор от Богословския факултет на Университета на Атина, Богословската академия в Москва, Факултета по философия на Университета на Крит, Православния богословски институт в Париж, Факултета по теология на Университета в Единбург, Университета Флиндерс в Австралия, Университета Джорджтаун във Вашингтон, Университета Йейл, Универстета Адамсон в Манила, Филипините, Университета на Букурещ, Университета на Батуми в Грузия.
Получава Златен медал на Американския Конгрес през 1997 г.; Почетни медали от различни православни църкви, като най-високите ордени са му връчени от президентите на Ливан, Румъния, Гърция, Естония и Унгария; Наградата на Фондация Софи в Осло през 2002 г.
Член-основател и вице-президент на «Общество по църковно право в източните църкви»; Вице-президент на Комитета «Вяра и ред» на Световния съвет на църквите; Член на преподавателското тяло на Православната академия в Крит, Гърция; Почетен гражданин на многобройни градове в различни страни.
Папа Франциск поиска и получи благословията на Вселенския патриарх Вартоломей. Светът прие тази прегръдка като символ на единството между всички християни.
