Заглавието е известна мисъл на Радой Ралин. Пълният вариант е: По-страшен от СПИН-а, по-опасен от рака сега за сега си остава простака. Ясно и точно, сякаш е някакъв закон. Като онзи на Стърджийн, че „90% от нещата са отвратителни.“ Знам кои са тези 90%, но не знам другите 10 - неотвратителните. Ако ги знаете, сте щастливци.
Доказателства за казаното от Радой Ралин колкото искате. Но не всеки ден се появяват толкова епични, като чегъртането на Благой Димитров - Джизъса по стената на Колизеума. Трябва да му признаем, че има замах. Обяснението на футболиста, защо го е направил, също е фундаментално: "Видях, че и други са писали и затова реших, че е разрешено". Някой ден ако направим музей на простащината, този аргумент ще има своето място там. Видял, че и други са драскали и последвал примера. Не на онези, сътворили Колизеума и въобще всичко велико в древния Рим, а на другите - драскачите по тялото на историята.
Благой Георгиев е футболист, но е известен повече с татуировките по тялото му и безбройните любовни афери, разтърсващи периодично чалга елита. В момента Джизъса играе в Русия, където изрисуваното му тяло с кръстове и образи на Христос и светии, истински забавляват местната публика. Дано покрай ролята си на смешник и любовчия-стахановец, се справя и с професионалните си задължения...
Справка в Гугъл показва, че няма друг футболист в света - нито сред живите, нито сред починалите, - с такъв прякор. Така че Джизъса е своеобразен уникат. Нещо като като членовете на племето амондава край Амазонка, които не знаят на колко години са, защото нямат понятие за време, но пък рисуват по телата си причудливи неща. Колко е малък света, нали?
"... Памятник нерукотворный/ к нему не заростет народная тропа". (Да му го преведе новата любима Есмер, която се изживява като руския вариант на Анджелина Джоли по един много опасен, от медицинска гледна точка, начин.)
Амондава...
Не е виновен обаче Джизиса. И не е сам. Виновни са обичайните заподозрени: семейството, училището, тренера, феновете и медиите. Нула възпитание, нула култура и високо самочувствие. "Един простак никога не страда от липса на самочуствие", е казал Атанас Далчев.
Биха могли обаче да се извадят аргументи, които да обяснят в някаква степен действията на Благо Джизъса. Ето една версия. Виждайки Колизеума, нашият мачо е усетил, че кръвта му рязко набира скорост из вените под килима от татуировки. В този върховен миг прозрение озарило клетъчната биология на хипокампуса му и той се почесъл, където може и да го е сърбяло. След този важен акт е изплувала и екзистенциалната питанка: На кой, мааму дейба, бяха кръстени шибаните Спартак - Варна, Спартак - Москва, Спартак - Плевен и Спартак - Пловдив? Мъчителната пауза била последвана от: Еврика! На "Спартак: кръв и пясък", разбира се! Готиният сериал с мускулестите пичове, яките пички с големите цици и реките от кръв.
Е, как потомъкът на герой като Спартак, няма да остави следа там, където прапрадядо му е жънал победи? Няма начин. Така че, ако се опрем на теорията на Лаплас, че мъглявината може да роди всичко, дори Слънчевата система, то колко му е да се предположи, че и от мъглата в Джизъсовата глава също се е пръкнало нещо. В случая - подтик за увековечаване.
Кой знае защо пиарите с мащабни хонорари никога не се сещат за нещо забавно и успокояващо, се хващат винаги за торбата с лъжите. Първо ни заубеждаваха, че Благой въобще не е стъпвал в Италия, а бил в Русия. После се разбра, че не е в Русия, но пък в руския му клуб мислят, че е в Германия на медицински преглед. Така им казал праправнукът на Спартак. В Германия обаче пасуваха по темата, в смисъл, че там няма такава и настана конфузна суматоха.
А можеше да е много по-лесно и честно. Вдига Благой телефона на свой познат журналист - има такива - и казва: Лошо, бате, осрах се, пардон - изложих се. Не знам какво ми стана. Ама станало вече. Реших да даря 50 000 лева на археологическа експедиция, за да измия поне част от срама. Не е много, но е жест на разкаяние. Извинявам се на всички.
Толкоз. Поне щеше да се заговори за някакво достойнство.
Няма да доживеем такъв монолог. Не само от Джизъса. Извинението, както е известно, унижава самовлюбените екземпляри и поради тази причина няма почва у нас. И Благой не е единствен. Днес той ни прочу в Рим, но преди него и други са смайвали вечния град. Преди две-три години Христо Бисеров, тогава важна клечка в ДПС и Парламента, празнувал Коледа в един от най-скъпите хотели в Рим. Поканил и гости - босове от ДПС и олигарси. Според очевидци, били сервирани най-скъпите ястия и напитки, а персоналът бил убеден, че купонясват арабски шейхове или източно-европейски новомилионери. Било второто.
Добре, че все още славата на оперните ни певци не е съвсем изтлеяла в Италия, защото без нея праправнуците на Цезар, Август, Германик, Сенека и Цицерон ще ни свързват единствено с атентата срещу папата, купоните на ДПС и простотията на Джизъса в Колизеума.
Случката с Благой Георгиев е важна, защото нацията ни е болна и това е един от симптомите. Заболяването носи белезите на тежко безкултурие, граничещо с още по-тежка простащина. Съжалявам, че го казвам, но е факт. Джизъса обаче може да бъде възприет и като жертва. Жертва на модел, който шепа жадни за величественост и власт екземпляри в политиката, наложиха на мястото на старата българска ценностна система. Еманация на погрешния български път, водещ към пропастта. И ако той не го осъзнава, осъзнават ли го тези, които в последните дни иронизират и осмиват Благой Георгиев, защото инициалите му БГ съвпадали с тези на Бай Ганьо? И не се ли сещат, че тези две букви са кодът на страната ни?
Амондава.
Май се подиграхме с времето.
Борис Петков
