"Ние сме споделяли публично и с колегата Менков, който се занимава с този казус, че сме раздвоени между интереса на нашия клиент и интереса на нашите деца и внуци, които може да се наложи в бъдеще да плащат спечелените срещу държавата искове." Това казва за "Гласове" адвокат Ангелов, който защитава интересите на "Бромак" и Цветан Василев. Людмил Ангелов обяснява защо заради отказа от правосъдие и грубото погазване на законите от страна на институциите България ще плаща повече от 10 милиарда лева заради КТБ.
- Какво целят според вас поредните промени в закона за кредитните институции, които се правят специално заради КТБ?
- Това е поредната поправка. Вече са три или четири – на Закона за банковата несъстоятелност, Закона за кредитните институции… Това, което е важно да се знае, е, че според поправките се позволява на синдиците с разрешение на Фонда да упълномощават адвокати и други лица да участват в съдебни дела.
- Какво означава това?
- Означава, че се цели източване на КТБ през адвокатски хонорари, през експерти, консултанти и други. Това е проста, груба схема. Ако остане датата 20 юни, ако 800 милиона лева са цесиите, те по закон са длъжни да ги развалят всичките, без да има избирателност.
Минималният адвокатски хонорар по тарифа, под която не може да се падне, е 3%. 3% на 800 милиона са 24 милиона – аз така ги смятам. Тези 24 милиона за явяване и на втора инстанция ще станат 48 милиона. И за още на трета инстанция – 72 милиона лева.
- От тези пари, които са налични днес.
- Налични са много повече, но едни 72 милиона ще отидат така. Отделно говорим за всички други консултации. И тук искам да вметна нещо – в интервю Менда Стоянова казва, че законът е несъвършен, законът е нов и във входа синдиците срещат трудности. Затова, казва тя, ние ще зачистваме закона – за да могат те да работят. Какво означава това?
Когато миналата година по това време Искров отиде и им предложи един законопроект – добър или лош, няма значение, но каза: „Това е инструментът да се спаси банката“ – те отвърнаха: „Не, ние няма да променяме закона, за да оздравим и спасим банката“. А когато трябва да си разпределяме масата на несъстоятелността – така, както сме се разбрали – променяме закони…
Значи още тогава интересът е бил в масата на несъстоятелността, а не да се спаси банката, да се спасят вложители, кредитори, облигационери.
И другото – стабилност на банковата система. Тоест ти си готов да жертваш стабилността на банковата система заради някакъв личен интерес, заради лапване на по-голямо парче от баницата.
Това, което може най-общо да се каже, е, че е налице тотален отказ от правосъдие по казуса „КТБ“.
- Защо, как се аргументирате за това?
- Никой не иска да гледа проблема по същество – например във ВАС, който тълкува стеснително закона, че само банката имала правен интерес да обжалва; а тя, банката, в този момент се представлява от квесторите; квесторите са назначени от БНБ, зависими са от БНБ, БНБ им определя възнагражденията, БНБ ги маха, когато си иска.
Тоест в такава ситуация дори да може да се жали по закон, на практика – не може. Това е една мъртвородена правна норма. Изпълнителните директори са отстранени от длъжност. Твърди се, че акционерите нямат правен интерес, защото не се отнема техният лиценз.
- А парите им вътре в банката нямат никакво значение?
- Това, че те са дали инвестиции, това, че са дали подчинен дълг, заем на банката, допълнителна вноска, за да работи; това, че те осъществяват дейността си чрез банката – тези неща никой не ги зачита. Вади се вода от девет кладенеца. Отказват се три или четири искания за отправяне на преюдициални запитвания до съда на ЕС в Люксембург.
- Как се аргументират във ВАС за този отказ?
- Като се обосновава националното законодателство с приложимото директно европейско законодателство – отказват ги. Казват: „Въпросът е ясен и той не подлежи на тълкуване, на нас ни е ясно“.
Отделно този процес е символ на националното лицемерие на всички институции.
Самата БНБ в две от делата между нас, представлявана от – може би затова го и смениха – проф. Ангел Калайджиев, казва: „Акционерите нямат правен интерес от производство, акционерите имат законен интерес в производството по Закона за банкова несъстоятелност като процесуален субституент, действащ от името и в интерес на банката“. Това изрично е разписано в чл. 26 от ГПК. Там могат да си защитят интересите.
И ние отиваме в Градския съд и казваме: „Ето, самата БНБ казва, че ние тук можем…“. Мълчание. Никой не го коментира. Неофициално казват: „Ама ние това го казахме за целите на оня процес, а за целите на този процес е друго“. Така ни се отказва процесуална субституция, което означава – отказва ни се правото на жалба. И като самостоятелни участници, и се отказва да се поиска процесуална субституция, т.нар. косвен съдебен контрол на акта за отнемане на лиценза – с един за мен тотално измислен аргумент. Казват: „Тъй като в това производство ние не можем да отменим решението на БНБ“. Това е – било като невалидно, нищожно, постановено без законен състав; постановено и взето по предложение на квестори, които не отговарят на изискванията; постановено при нарушена процедура без покани, което е задължителна процедура (което е задължителен реквизит – 7 дни преди всяко заседание на Управителния съвет да се отправят покани; тези покани имат не само функции на повиквателни за казармата, а да се запознаят членовете на Управителния съвет какво ще се разглежда)… И ред други неща.
- Ще направя една аналогия. За партия, ако не приложиш списък с определен брой хора с техните ЕГН-та и пълните им лични данни, не те регистрират.
- Да, да. Точно така. Тук на практика никой не иска да гледа проблема – защото са крещящи, очевадни всичките нарушения. И ако тръгнат да го гледат, просто от кумова срама и от морал те трябва да отменят това решение.
Ние си говорехме тук с останалите адвокати от екипа, че сме много прави, разбираме колко много сме прави, когато по недопустимост отказват да ни гледат жалбите. Общо взето, липсата на правен интерес, това е начинът да не се вникне в проблема.
Другият абсурден аргумент е, че Градският съд, а и Апелативният казват така: „Ние ви отказваме правото на косвен съдебен контрол върху този акт, защото дори и да сте прави, дори и да го направят косвения съдебен контрол, ние няма да можем да го отменим – защото той се отменя в друго производство, административно производство във Върховния административен съд“.
Ние казваме: „Да, ние не искаме от вас да го отмените. В самите ни молби – и на нас, и на „Бългериан акуизишън къмпани“, фирмата, представляваща Оманския фонд, ние казваме: Искаме да констатирате, че актът е невалиден, т.е. нищожен. И като го констатирате това, по закон този акт не може да породи правни последствия“.
Защото в момента едно правно нищо, каквото твърдим, че е той – една правна нула – прави такива колосални правни последици. Съсипва четвъртата по големина банка, поставя банковата система на България в ситуация на нестабилност и риск.
Всичко това става от един акт, който е оставен извън всякакъв съдебен контрол. Ами актовете на министър-председателя подлежат на съдебен контрол! Актовете на парламента подлежат на контрол!
- Точно така. И излиза, че на БНБ никой не може да й бъде коректив.
- Излиза, че над Управителния съвет на БНБ е само Господ. Това излиза.
Ние казваме така: „Актът да не може да породи правни последици. Той ще си остане като едно правно нищо, като символ на беззаконието, но няма да породи правни последици“.
А непораждането на правни последици означава, че няма да може да се развие производството по несъстоятелност, няма да може да се разграби масата на несъстоятелността на банката и няма да се удовлетворят всички интереси, които са налице.
Така че има правен механизъм съдът да разгледа акта на обявяване на банката в несъстоятелност и да отсъди. Тоест той си съществува, но не поражда правни последици, тоест стои като някакво мъртвородено създание. Това е.
- Значи вие получихте отказ от правосъдието тук и заведохте дела в чужбина?
- Ние в момента сме в напреднала фаза на завеждане на дела в чужбина. Надяваме се ВКС като последна инстанция да разгледа нашите въззивни жалби по решението на първоинстационния съд, като това, което се случи, беше пълен парадокс.
Има няколко парадокса. Първо, на нас ни отказаха право на жалба на акционерите и на оманците. Отделно отказаха право на жалба на самата банка КТБ, представлявана от изпълнителните директори на банката – на които са им прекратени правомощията с това решение. В част от диспозитива пише: „Прекратява правомощията на изпълнителните директори“. Като казват: „Ама те са им били прекратени още навремето, като са били отстранени от БНБ“.
Тогава защо го има този ред в диспозитива? Защо ги заличавате в Търговския регистър на базата на решението на СГС. Значи те са отстранени, докато трае процедурата по квестура от БНБ. В това време те не могат да изпълняват правомощията си, те се изпълняват от квестори, след това от временни синдици. Но с решението, с което банката се обявява в несъстоятелност, един от задължителните реквизити е да се прекратят пълномощията. Те са пряко засегнати от това решение – това искам да кажа.
И в един момент съдът казва: „Вие, въпреки че сте пряко засегнати, въпреки че пряко се засягат професионалните ви интереси – морално, житейски (те не могат да си намерят работа никъде оттук натам или биха го направили много трудно), вие нямате право да жалите“.
- Да. И не можете да се защитите по никакъв начин…
- Именно. И като го правят това нещо, ни лишават от правото на жалба против основното решение, с което съдът, гледайки в тавана, определя дата 20 юни.
Въпреки всичко ние сме пуснали три жалби против определения на съда, с които той ни лишава от това право на жалба. Пуснали сме и една жалба за нищожност и незаконосъобразност, че са нарушени процедури при самото решение.
Правим това с ясното съзнание, че може би нищо от това няма да се разгледа. Но въпросът е, че подготвяме делата в Европейския съд.
- Доколкото знам, при отказ на правосъдие на местна страна е почти сигурно, че делото ще бъде спечелено в Страсбург и другите европейски съдилища.
- От анализа на нашата практика, който правим, шансовете са изключително големи.
- Това обаче вече засяга абсолютно всички български граждани. Те са засегнати по икономическа линия. Но какво би станало, ако държавата бъде осъдена и в какви размери се очаква да бъде осъдена?
- Размерите не можем да ги коментираме, защото там практиката е динамична. Например, ако бъде уважена една жалба от Европейския съд по правата на човека в Страсбург, това ще е основание да се отменят всички решения.
- Да, има такава сила?
- Точно. Отменят се всички решения. Проблемът е, че дотогава банката няма да я има, и дотук.
- Тоест констатира се, че това не е било законно, но… толкова.
- Да. И оттук нататък да се търси възможност за водене на дела за непозволено увреждане на банката, на нейните акционери; срещу служителите от институциите, които със своите незаконни действия са довели до това състояние.
Това, което може да се случи оттук натам независимо от обезщетенията, е да се заведат дела срещу БНБ, срещу квесторите, срещу съда… Защото вече има практика да се водят дела и срещу съдилища при неприлагане на задължителни регламенти и директиви.
Така че очакваме една лавина от съдебни искове на ощетени. Сега разбирам, че са най-малко над десетина хиляди кредитори, които могат да заведат дела.
Ние сме споделяли публично и с колегата Менков, който се занимава с този казус, че сме раздвоени между интереса на нашия клиент и интереса на нашите деца и внуци, които може да се наложи в бъдеще да плащат спечелените срещу държавата искове.
- Да плащат тези…
- … Да плащат един суми, които може да възникнат на няколко милиарда лева.
- Вие си говорите с вашия колега за собствените си деца, тоест – няма незасегнати?
- Да, говорим за собствените си деца и внуци.
- Дали да защитавате клиентите си, или да мислите за вашите деца и внуци!? Това е парадокс.
- Да. И парадоксът е, че никой от тези хора, които със своите действия и бездействия, облечени в институционална власт и в частен интерес, не го мисли.
- Дори съдиите, които би трябвало да са много наясно какво ще последва при техния отказ от правосъдие?
- Това, което се случи и което беше парадоксално, но не се изкоментира в медиите, не знам защо – въпреки че по наше искане, наша настоятелна молба, пак използвайки несъвършенствата на закона (тъй като беше предвидено закрито заседание само за първа инстанция, а бяха пропуснали за втора и трета), бяха допуснати журналисти на открито оперативно заседание пред Апелативния съд.
Отпорът беше огромен – близо 45 минути пледоария от всички останали страни: СГП, БНБ, квесторите, Фонда – всички вадеха от девет кладенеца вода да докажат как „не може“.
Ние казахме на съда няколко пъти: „Молим, настояваме, искаме: решете делото само на базата на правото и фактите“. Три-четири пъти го повторихме. Молихме се съдът да има куража да го направи, защото явно натискът е огромен.
След близо двучасова пледоария председателят на състава ни прочете предварително написани определения, с които: не ни се допускат доказателствата; с които не ни се допуска косвеният съдебен контрол.
Председателят ни се извини под сурдинка за протокола: „Извинявайте, че не ви ги пратих предварително, но поради кратките срокове…“.
- Какво направихте вие, какво последва?
- След като получихме протокола, поискахме да се добави това изречение, което естествено липсваше. И го поискахме на 1 юли – денят, когато съдът е длъжен, първо, да организира публична процедура на открито заседание по поправка на протокола. Да се изслуша звукозаписът и да се прецени – може ние да не сме чули правилно…
- А, и да се добави…
- Така. И съдът отказа. Защото каза, че сме слагали неверни думи в устата на съда. А то си има процедура, която да установи това. Ако го установи, какво означава това? Означава още едно основание за липса на справедлив процес от обективен и безпристрастен съд – член 6 алинея 1 от Европейската конвенция за правата на човека.
Ние сме жалили и този отказ, макар по закон да има практика, че не може да се жали. Просто се опитваме, извели сме осем или девет въпроса до Върховния касационен съд да си промени практиката. Ако той им отговори по начин, по който следва, тълкувайки закона – би трябвало, ако не подлежи на обжалване, самият ВКС да насрочи такова заседание на Апелативния съд и да ни призове всички на изслушване.
Проблемът е, че по закон този звукозапис се пази 7 дни. Ние смятаме, че има опасност дори Върховният съд да насрочи такова заседание, звукозаписът вече да е изтрит.
- Защото правото е на ваша страна и при един справедлив процес би трябвало всички тези действия на БНБ да бъдат обявени за нищожни?
- Истината е, че съдът и всички други отказват да отворят кутията на Пандора. Защото, отваряйки я, ще се види какво има вътре.
Има над 30 дела във ВАС от изпълнителните директори – онзи ден дойде последното, против решение 73 на Управителния съвет за назначаване на първите квестори. Пак се вади вода от девет кладенеца и се казва: „липса на правен интерес“.
Когато ВАС направи една порочна практика, следващите състави реферират на нея и се обосновават с нея. Значи вируса, вместо да го изхвърлим, си го вкарваме пак в устата.
Следващ парадокс. След като сезирахме всички възможни институции с една молба – тъй като текстът е много общ, неясен, да извършат запитване, искане за тълкувателно решение на Върховния административен съд.
Писахме до омбудсмана, той ни отказа. Писахме до министъра на правосъдието – не отговори. Писахме до главния прокурор – също отказа.
Писахме до Висшия адвокатски съвет, който единствен се събра на свое заседание и след тайно гласуване, както е по закон, председателят му още на 10 март депозира искането пред председателя на ВАС да образува тълкувателно дело и да отговори на въпроса кой има правен интерес.
Това засяга интереса и на облигационери, и на вложители, и на всички.
Въпреки това, макар че по закон председателят на ВАС е длъжен в двумесечен срок да насрочи такова дело, това все още не се е случило.
- Това е много ключов знак. Още не е образувано делото?
- Не е образувано. Знаете ли защо?
- Защо?
- Опасявам се, че има някакъв страх в ръководството на Върховния административен съд да се образува това дело, защото може да не успеят да съберат мнозинство и е възможно мнозинството да е на противното мнение.
- Че имате правен интерес.
- Именно. Това какво означава?
- Освен това тълкувателно те ще трябва да го мотивират. Това ли означава тълкувателно решение?
- Да, това означава тълкувателно решение, което е задължително за следващата съдебна практика.
Събират се всички съдии – доколкото си спомням, мнозинството е 48 съдии, малцинството е 45.
- А, това се решава от всички с мнозинство.
- От всички. Нека го кажа така. Ако, примерно, една трета са властоуслужливи, а другите да са хора с морал или стоят на друго мнение…
Ние не казваме с категоричност, че решението ще бъде: „Има правен интерес“, но искаме ВАС, събран в целия си състав, тези осемдесет и няколко съдии, да седнат и да умуват – всеки да си даде мнението – и да гласуват, да кажат.
- Казахте, че сте се обърнали към министъра на правосъдието. Той ви отказа, така ли?
- Няма отговор.
- Това е малко встрани, но нали в момента гори огромен дебат и скандали за съдебна реформа – каква съдебна реформа, когато ти отказваш да дадеш на някого възможност за правосъдие?
- Аз допускам и писмото ни да не е стигнало до него…
- Да, да, да. Но факт е, че той не ви е дал отговор, омбудсманът също, главният прокурор…
- Омбудсманът и главният прокурор ни отказаха директно. Не е важно кой ни е отказал. Важното е, че има искане от правоимащо лице, което го е входирало на 10 март. И ако това дело беше излязло преди делото на петчленния състав през април-май, може би нещата щяха да са различни.
Това, което казвам, е просто един пример, че има тотален отказ от правосъдие.
- Вероятно много хора, които са пряко заинтересовани, ще прочетат това, което с вас сега си говорим. Те могат ли да разчитат на български съд оттук нататък, ако заведат своите искове, или всички те ще бъдат заведени извън България – според вас?
- В момента не сме проучвали в детайли, но смятаме, че трябва при определени обстоятелства да се завеждат искове за отговорността на държавата и нейните институции – за действия, респективно бездействия. Тоест, когато държавата е трябвало да действа, а тя е бездействала.
Отварям една скоба. Ако остане началната дата на неплатежоспособност на КТБ 20 юни, а вероятно тя ще остане, това какво означава? Означава, че след като това е датата, БНБ е била длъжна в седемдневен срок да отнеме лиценза на банката.
Значи, ако началната дата е тази, ако 7 дена банката не плаща, не е нужно да се правят дълги процедури, да се назначават консултантски фирми – с лиценз, без лиценз; да се плащат хонорари на адвокати, които да проучват досиета; да се харчат луди пари, които са за сметка на банката, за сметка на вложителите и да се решава в какво състояние е банката.
БНБ е била длъжна по закон да действа. В момента, ако остане тази дата, аз прогнозирам лавина от искове срещу БНБ. БНБ толкова ли е била некомпетентна да определи една правна дата? Това излиза – че БНБ е била некомпетентна да определи една правна дата!
Един съдебен състав – с всичките условности на неговата компетентност – четейки едни баланси и отчети, определя.
- Решава...
- Да. За нас това решение е нищожно и в тази връзка. Защото не може без счетоводна експертиза преди начална дата! Дори и при делата на един обикновен едноличен търговец и едно ООД по Търговския закон, когато има производство за несъстоятелност, се назначава експертиза – да се провери степента на ликвидност, качеството на активите… Прави се оценка да се види.
Тука съдията чел някакви отчети. Парадоксалното е, ако тези отчети бяха одитирани, можехме да приемем становището – предполага се, че той е стъпил на някакви достоверни данни и може да си направи някаква сметка. Обаче последният одитиран баланс на банката е към декември 2013 г. Всичко друго е счетоводна стъкмистика. Затова ние говорим за „счетоводната смърт на КТБ“.
Оттук насетне това, което поискахме и което беше отказано – вече си обясняваме впоследствие защо ни бе отказано. Бяхме представили един ден преди делото на 19 юни предоставен ни официален документ от председателя на Комисията за контрол на независимите одитори, който казва, че те са били сезирани във връзка с тези доклади на одиторски фирми, направили са проверки и са констатирали няколко неща.
Първо: че тези доклади – самите договори, самото им съдържание – не представляват одитни документи по смисъла на международните счетоводни стандарти.
Второ: че това са доклади за фактически констатации и като такива имат характера на счетоводна частна консултация.
- Тоест консултиране на квесторите?
- Ами да. Което пък е доказателство за тяхната некомпетентност. Ако си достатъчно компетентен, защо ти е някой да те консултира? При положение че целият апарат, всичките длъжностни лица – служители на банката са вътре, те са експертите.
- Да, те не биват питани.
- Значи какво излиза? Имаш експертния потенциал на хората, а назначаваш отвън.
- И им плащаш милион и половина лева…
- Абсолютно. Даже една от тези външни фирми няма лиценз за одитна дейност.
- Която е правила такъв одит?
- Да, да. И това доказателство отказаха да ни го приемат! Защо? Защото, ако го бяха приели, нямаше да могат да постановят това решение.
Ние, въпреки че по закон нямаме право да представяме доказателства пред Касационния съд, представихме това писмо във всичките си жалби. Представихме и ново писмо от 14 юли, което доразвива въпросните констатации.
В съда казаха, че това било частна кореспонденция между НПО „Ние, гражданите“. Не, това е официален документ. Документ от официален орган, който по Закона за независимия финансов одит осъществява обществен надзор над одиторите.
- Да повторим. От кого е това писмо?
- От председателя на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори.
- Значи те самите казват: „Няма валиден одит, няма лицензиран одитор, няма нищо“.
- Да. И понеже няма валиден одит, ние не можем да ги разследваме.
- Това не е в предмета на дейността им. Ясно.
- Ние казваме: „Хора, съдии! Това е официален документ, предоставен от официален орган в изпълнение на неговите задължения по закон. Това е документ, който официално удостоверява обстоятелствата и извършените действия. Удостоверява, че са направени проверки и съответните констатации от тях“.
Отговорът е: „Не е вярно, това е частна кореспонденция между НПО и някого си“. И отказват да го допуснат.
- Отново да кажем: официално в КТБ не е имало извършван одит.
- Да. И това е една от най-големите манипулации.
- Тогава на базата на какво казват, че „дупката“ е еди-каква си. Излиза шефката на специалната комисия към НС Десислава Атанасова и казва, че са извършени три одита. И т.н.
- Няма такова нещо. Опровергано е от Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори. Председател на комисията: Ваня Донева.
Това ни беше предоставено, тъй като ние на няколко пъти пишем до комисията, на нас не ни отговарят. След като им пише НПО, отговарят им, няма къде да ходят.
За пореден път казвам – това нещо ни бе отказано да бъде прието като доказателство. Тоест съдът го изключи още преди да започне да гледа делото – за да не го гледа.
Другото, което е безумно в съдебното решение! Казва: „Банката още тогава си е била в неплатежоспособност“. След като се извършиха необходимите обезценки на активи, се видя, че няма разлика и се показа неплатежоспособността. Обаче в тези доклади за неплатежоспособността изрично се казва, че те не са годни да се правят обезценки на активи. Във второ писмо от 14 юни отново изрично се казва, че тази обезценка на независимия одит е изцяло отговорност на квесторите.
С други думи, те не са годно средство да се прави обезценка. А реално погледнато, ние твърдим, че тя е станала по време и в резултат на специалния надзор.
Защото какво става? Един редовен кредит, ако не се изплаща три месеца, става нередовен. Тоест ти като продължаваш изкуствено срока на квестурата, изкуствено удължаваш срока и казваш, че хората не си връщат кредитите.
Оттук натам обръщаш нещата и казваш, че активът се обезценява, банката трябва да ти иска повече обезпечения – тях ги няма и капиталът на банката става отрицателен. Ето това става.
Проблемът е, че ние, като адвокати на мажоритарния акционер на КТБ, се борим и можем да се борим само със законни средства. И да се основаваме на фактите.
- Може ли да посочите още примери за отказ от безпристрастно правосъдие
- След като видяхме, че ни се прочитат предварително написани определения по хода на делото и по допускане на доказателствата в съда, ние коментирахме с останалите колеги адвокати, че нищо чудно и да ни прочетат решението в съдебната зала, за да ни намалят седемдневния срок за обжалване. Слава богу, не стигнаха чак до там.
И още нещо много важно, друго доказателство, което не ни допуснаха и което според мене е обидно за съда като институция, както и за съдебната система.
Едно от основанията, които бяхме писали за СГС за обжалване на решението му, беше, че имахме основателни съмнения, че решението е постановено и писмено извън съдебната зала. В смисъл: когато отидохме в срока, който ни беше определен, за да получим протокол, ни беше казано: „Няма да можете да получите протокол, защото съдията е в болнични.“
Всеки ден след това ходихме в съда, съдията все беше в болнични.
И както беше в болнични, излезе решението. Попитахме и това ни беше едно от основанията за нищожност: „Ако ние ще гледаме и ще си пишем делата вкъщи, за какво е нужен съдът?“.
Друго. Съдебната палата, освен че е символ на справедливост и правосъдие, там има ограничен достъп до съдиите. Те имат специален коридор в Съдебната палата. Ние не знаем как този съдия се е изолирал вкъщи, как е писал решението.
Още нещо. Ние поискахме от НОИ и от счетоводството на съда да ни дадат копия от болничния лист. И това ни беше отказано.
Поискахме да се прослуша звукозаписът на цялото заседание, да се види как ни се отхвърлят неща, без да бъдат четени. И това ни беше отказано.
Значи, ако един работник е в болничен и ходи на работа – най-малко, ако това се установи – Инспекцията по труда трябва да връща парите, които НОИ му е платил. Те отказаха с аргумента на адвокатите на другата страна: „Ама той е толкова съвестен съдия, че дори като е бил в болнични, е работил. Нали решението ви е написано от същия съдия, не от някой друг?“.
То оставаше и някой друг да го напише…
- Не е ли практика съдиите да си носят делата вкъщи и там да си пишат решенията?
- Не знам доколко е практика, но за нас постановяването на съдебен акт в момент, в който съдия е в болничен, това означава, че той е в здравословно състояние, непозволяващо му да изпълнява служебните си трудови функции.
Е, как тогава можем да бъдем сигурни, че това решение е обективно и безпристрастно?
Може да е паднал и да е получил комоцио, може да е с висока температура… В такъв момент един съдия ни постановява решение.
Ние казваме: „Това решение е нищожно. Най-малкото, защото е постановено от човек, който в този момент официално не може да си изпълнява служебните задължения“.
И това ни се отказва – да си представим доказателствата!
Ние имаме камари от доказателства за европейските съдилища. Грамада. Обаче тази грамада ще се върне после върху всичките хора в държавата България. Това е.
- Образно казано, вас дори не ви пускат в съдебната зала – вие стоите отстрани. Стоите в коридора и чакате, но никога не ви пускат.
- Ние сме вътре, но не ни приемат исканията, не ни приемат доказателствата, не разглеждат по същество нашите аргументи и възражения. За това говорим.
Ако това не е основание България да бъде осъдена и ако някой не си дава сметка за това, много, много скоро ще коментираме внасянето на жалбите ни в европейските съдилища. В момента сме в много напреднала фаза и в няколко посоки. В най-напреднала фаза е жалбата до Европейския съд за правата на човека в Страсбург, нея ще я коментираме първа.
Мажоритарният собственик е решил да се върви докрай и да се търси справедливост.
автор: Явор Дачков
гласове.бг
