В мигове като този /б.р. загубата на Лудогорец в Молдова и отпадане от Европа/ си казвам: Добре, че си имаме тежки проблеми в страната, та обществото няма време да се занимава с политическата и спортната мафии, заграбили и убиващи нашия футбол, с това туморно образувание на мошеници, некадърници, корупционерници и безхаберници, наречен БФС!
Мафията държавата е стиснала за гушата, та ние за футбола ли да мислим!
Младите бягат от България, обръщайки се с гняв назад. Образованието произвежда тъпи типове, драскащи по стените на Колизеума. Хората мрат като мухи от липса на здравеопазване. Пенсионерите припадат от жал, че виждат агонията на страната си. Та за футбола ли са мислим!
Ако ги нямаше другите безнадеждно тежки проблеми на държавата, обществото и гражданите, трябваше малък народен бунт, една не особено нежна революция (макар че реформаторите не обичат революциите, те предпочитат еволюциите, които, изминете за израза, повече приличат на словесни полюции…), да изрине всичко гнило и мъртвило от ръководството на футбола.
За българския футбол най-добре се изрази веднъж Батето. Не съм му фен, веднага да кажа, червях се от срам, че има такива като него. Но за мъртвите или хубаво, или нищо. А аз за него нищо хубаво не мога да кажа.
Освен следното. Беше в президентството, нали и на него му връчиха орден за особени заслуги, то на кого ли не връчваха докато бях там, но не по моя вина. Аз пишех текстове до връчващия, че така не бива да се позори държавата (може да се види на моя сайт, например за ордена на Ахмед Доган, който той после нагло прати по някоя секретарка – не знам мъжка ли беше или женска).
Та стана нещо дума за борбата с организираната престъпност, защото тогава пак се водеше борба, пак се говореше за едрите акули, пак се произвеждаше скрап от думи.
И тогава Батето каза на един виден политик следното: Борба с организираната престъпност ли, казваш!? Дрън-дрън, та бла-бла! Вие не искате да водите тази борба, защото организираната престъпност ви храни, както храни и мен. Но ако искате да водите борба с нея, не се морете, не се потете напразно, само ми кажете! Аз ще свикам конгрес на футболния съюз, пет минути след началото му нека момчетата от Отряда във Враня залостят всички врати и натръшкат присъстващите в залата. И това е цялата борба с организираната престъпност! Та тази престъпност до един си имат футболни клубове или са ми в изпълкома! До един! Пет минути докато откривам конгреса и пет минути докато ги натръшкате и закопчаете. И няма вече в България организирана престъпност!
Е, Батето ги разбираше тези неща. Той умря, но духът му е жив. БФС си е същият – него законност и демокрация не го ловят. Той е една от най-антибългарските и най-нереформираните структури в държавата!
Но добре, че главният прокурор има множество други приоритетни задачи, по които да не работи, та да има оправдание, че не работи и по футбола ни.
Сега, след като от политическата и спортната мафии във футбола бяха убити два от емблематичните отбори на страната, а най-вече ЦСКА, защото той бе целта на репресията, а Локо го отнесе за компания… И след като отпаднат всички отбори, позорящи се из Европа, както се позорим и ние с някои наши политици из Европа, ще настане такъв живот! Пеевски и един велик политик в съотношение 2:1 притежават Отбора на народа; кой какво докачил, разсипал, присвоил и, както се казва в Пернишко – украднАл на едро, ще си има по едно отборче за пране на пари, от 180 мача в А-групата я ще има, я ще няма 8 да са като що си трЕбе, останалото ще е до дупка Разград-Монтана, Леевски-Благоевград, великата битка под тепетата и нищо друго!
Както се пее в песента – и нищо друго.
Но нали си казахме вече – добре е, че си имаме наистина много тежки проблеми, та не ни е до футбол. Изглежда до футбол ни е само на няколко души като мен, които от футбол не се интересуват и нещо повече – не разбират от футбол!
За футбола ни още повече важи – или хубаво, или нищо, а хубаво няма какво да кажем, затова ще замълчим.Не се радвам, че еднополюсният модел в нашия футбол фалира, защото беше безнравствен, нагъл и убиващ футбола, а не се радвам, защото да се радвам точно сега би било злорадство.
Нещо повече – спирам да пиша за футбол. То за 25 години пред очите ми си отиде държавата, изгни държавността, а аз вместо да чета втория том на „Златната клонка“ на Джеймс Дж. Фрейзър, съм се разписал за футбола. Майната му на футбола ни!
И на него майната му, оказва се, след къде-къде по-важни и ценни за България неща…
За жалост.
Николай Слатински във фейсбук
