Ципрас практически се е присъединил към една група, в която има трима нобелови лауреати – Стиглиц, Кругман и още един от кипърски произход . Те подкрепят Гърция, съветват я за излизане от Еврозоната. Те са все пак нобелови лаурети от 21 век. Единият от тях е бил председател на икономическия съвет на американския президент. не са случайни хора…. Това каза по БНТ бившият ни посланик Стефан Стоянов.
Стоянов се въздържа да изкаже своето собствено мнение относно дали е необходима пламенна защита за Гърция, тъй като ситуацията там, по думите му, е много интересна. Според него процесите там са изключително интересни, а отразяването им в България е неадекватно поради непознаването им.
Бившият посрланик в южната ни съседка напомни как допреди няколко години имаше две основни партии, които се редуваха във властта в Гърция, а изведнъж те започнаха да управляват заедно. Сега има една фигура като Ципрас, който е начело на една лява, но не крайно лява, тъй като там си имат и ортодоксална комунистическа партия, каза Стоянов. Ципрас оглави лявата партия СИРИЗА и постигна неща, които се стават за първи път в гъцката история. Първо, на референдума по негова инициатива с НЕ гласуваха над 60 на сто от участвалите и то не само от неговата партия, а и от други пратии, включително от десните – около 15-20%. Освен това, когато тръгна да преговаря, той поиска от парламент мандат да води преговорите и го получи с над 250 гласа от общо 300 депутати. Сега се оказа, че все повече хора от СИРИЗА отказват да гласуват по проектозаконите в резулатат на спораузмението с ЕС, което подписа. А то предвижда да се променят редица закони, от които най-болезнени за пенсионната реформа, за ДДС и т.н. И тези закони се приемат с голямо мнозинство, при това със солидната подкрепа на опозицията. Обратно – когато се постави въпросът за вот на недоверие към правителството, хората от СИРИЗА, които обикновено не подкрепят новите закони, казват твърдо, че застават зад него. Според Стоянов в момента в Гърция има поне десет подобни политически парадокси.
По отношение на проблема с гръцкия държавен дълг и може ли той да бъде опростен, Стоянов смята, че трябва да се уточни дали този въпрос е политически, икономически или правен. Според него този въпрос не е експертен, а политически и исотрията през последните 100 години е пълна с примери, в които въпроси от подобен характер се решават полтически. Послaник Стоянов припомни как преди 8 години България опрости над 3,5 милиарда на Ирак като по съвета на нашите съюзници взе едва 360 милиона. А в Европа, допълни Стоянов, държавата, на която са били опростени най-моного дългове, е Германия (не става дума за репарации след войните). Става дума за обикновени дългове.
Оптимист ли сте, че гърците ще се справят с тежката задача, която им предстои? На този въпрос Стоянов отговори така: “Гърция има огромен дипломатически потенциал и тя винаги се е справяла в краткосрочен план, но в дъргосрочен план, не я чака светло бъдеще, тъй като реформите ще са тежки и няма да могат да бъдат проведени напълно”.
