Не знам какво трябва да се случи, за да проумее т. нар. обикновен българин, че той сам си е виновен за кахърното дередже на милата ни татковина. Първото нещо обаче, с което той трябва да се раздели веднага е, че желязната логика, че каквато ни е държавата, такова е и всичко в нея - парламент, правителство, съдебна система, футбол, земеделие и т.н.
Нищо подобно. Държавата, барабар с всичките й съставни елементи, е такава, каквито са Техни величества Избирателите, познати още като данъкоплатци, наемни работници, електорат и т.н. И, ако предпочитат да продават гласовете си, да пляскат карти, да пият бира или да клечат край някой водоем по време на избори - защото нямало за кого да гласуват - да се сърдят на собствената си простотия, че ни управляват фурнаджийски лопати като Бойко Борисов, коварни двуличници като Лютфи Местан, откровени чугунени кратуни като Михаил Миков и Георги Първанов или политически проститутки като сбирщината под командването на Христо Ковачки.
Колкто до Реформаторския блок - нещата изглеждат малко по-сложно, но... само изглеждат. Но не заради новите лица на старото дясно - Радан Кънев и Божидар Лукарски, а заради бурната дейност на Меглена Кунева, на която трябва със закон да й бъде забранено да се занимава с политика. Хеле пък със съдебна реформа.
Трудно ми е да повярвам, че някой е бил до такава степен наивен (или ентусиазиран до оглупяване), че днес да е тежко изненадан задето Боце бил пристанал на Гоце, попърхал в полога на Сокола и обърнал резбата след 10-минутна сгледа с Червената шапчица.
Откакто преди 11 месеца Христо Иванов (по онова време правосъден министър в служебния кабинет "Близнашки") стартира маратона по обсъждането на т.нар. проект за актуализиране на Стратегията за продължаване на съдебната реформа в условията на пълноправно членство в ЕС, Бойко Борисов по всевъзможни начини демонстрираше, че му дреме за някаква си съдебна реформа.
Всъщност, за да бъда докрай откровен, нито една от партиите в 43-ото Народно събрание не иска съдебната система да бъде реформирана така, че да заработи по европейски. В противен случай те нямаше да оставят правосъдния министър Христо Иванов да се бори като... не знам си какво с тиква, ами щяха да вземат нещата в свои ръце. И нямаше да обръщат процедурите с хастара наопаки, а да я карат по конституция и закон:
- равносметка на свършеното и несвършеното по Механизма за сътрудничество и проверка, плюс ревизия на усвоените средства за този период - 2007-2010 г.;
- равносметка на свършеното и несвършеното по Стратегията за продължаване на съдебната реформа в условията на пълноправно членство, плюс ревизия на изразходваните средства;
- писане на проект за актуализиране, т.е. за надграждане на тази Стратегия, а не узаконяване на вехти и все още спорни идеи;
- писане на проект за ремонт на конституцията, съобразен както с ангажиментите на България по Механизма за сътрудничество, така и с параметрите, заложени в актуализираната Стратегия;
- писане на проект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, съобразен с ангажиментите ни по Механизма за сътрудничество и проверка, актуализираната Стратегия и ремонтираната конституция... и т.н.
И в основата на всичко това, трябваше да бъдат Той - премиерът Бойко Борисов, и ТЕ - членовете на подопечното му правителство и депутатите от коалиционното мнозинство в парламента.
Толкоз с процедурата!
Казано в прав текст - хубаво е, че нежеланието на т. нар. политически елит да реформира съдебната система лъсна като въшка на чело точно сега.
Защото, ако ремонтите на конституцията и Закона за съдебната власт бяха минали през пленарната зала, Брюксел със сигурност щеше да врътне кранчето на еврофондовете. Най-вероятно завинаги!
Обяснението е елементарно: предложенията, рекламирани като истинската реформа на съдебната власт, нямат нищо общо с онова, което Брюксел иска и което е синтезирано в шестте критерия, заложени в Механизма за сътрудничество и проверка:
1. Приемане на изменения в конституцията, които премахват всички двусмислия по отношение на независимостта и отчетността на съдебната система.
2.. Гарантиране на по‐прозрачен и ефективен съдебен процес чрез приемане и прилагане на нов Закон за съдебната власт и на нов Гражданскопроцесуален кодекс. Докладване за въздействието на тези нови закони и на Наказателнопроцесуалния кодекс, и на Административнопроцесуалния кодекс, преди всичко върху досъдебната фаза.
3.. Продължаване на реформата на съдебната власт с цел нарастване на професионализма, отчетността и ефективността. Оценяване на въздействието на тези реформи и публикуване на резултатите всяка година.
4. Провеждане и докладване за професионални и надпартийни разследвания на обвинения в корупция на високо ниво. Докладване за вътрешни проверки на публичните институции и за огласяване на имуществото на високопоставени длъжностни лица.
5. Вземане на по-нататъшни мерки за предотвратяване и борба с корупцията, особено по границите и в местното самоуправление.
6. Прилагане на стратегия за борба с организираната престъпност, която се съсредоточава върху тежките престъпления, прането на пари, както и върху системното конфискуване на имущество на престъпниците. Докладване за нови и текущи разследвания, повдигнати обвинения и присъди в тези области.
Тъпо е човек да си мисли, че въпросните критерии случайно са подредени точно в тази последователност. Логиката е елементарна, изстрадана е… още от прохождането на маймуната и днес е фундаментален принцип, примерно - в строителството на къщи: наливане на основи, леене на първа плоча (под), вдигане на стени, леене на втора плоча (таван), покрив, комин, окабеляване, ВиК, обзавеждане, черпене на близки и познати.
Така че отговорът на въпроса „По какъв начин идеите на Христо Иванов, залегнали в актуализираната Стратегия и проектите за ремонт на конституцията и ЗСВ се вписват в първия критерий от Механизма за сътрудничество и проверка?“ е предизвестен: по никакъв!
Съдете сами.
Първият проблем, който трябва да бъде решен е свързан с проблема…
КОЙ управлява съдебната система и защо ТОЙ не носи никаква отговорност нито за успехите, нито за провалите й?
Едва ли има българин, който може да чете и веднага да не „изплюе“ най-близкото до ума предположение: Висшият съдебен съвет. Нищо подобно.
За сведение на реформаторите, ако ВСС наистина беше върховен кадрови и административен орган, т.е. съдебно правителство, той щеше да си има титулярен председател, точно като Народното събрание и Министерския съвет. В момента обаче ВСС си има едновременно и представляващ (един от редовите му членове), и председателстващ (министъра на правосъдието).
Иначе казано, ВСС е орган на държавната власт по смисъла на закона (има си печат, деловодство, собствено счетоводство, издава подзаконови нормативни актове и т.н.), но… не съвсем.
Оттук нататък следват още няколко фундаментални проблема, с които умишлено никой не иска да се занимава. И то от години: отговорността за парите и отговорността за кадрите.
По въпроса за парите.
През 2006 г., при третата поправка на конституцията, депутатите от 41-ото Народно събрание вкараха в основния закон един уникален текст. Става дума за чл. 130а, който гласи:
„Министърът на правосъдието:
1. предлага проект на бюджет на съдебната власт и го внася за обсъждане във Висшия съдебен съвет;
2. управлява имуществото на съдебната власт;
3. може да прави предложения за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на съдии, прокурори и следователи;
4. участва в организирането на квалификацията на съдиите, прокурорите и следователите.“
Тоест - ВСС хем е върховен кадрови и административен орган, хем изпълнителната власт му пише проектобюджета, управлява сградите му и се меси в кадровата му дейност.
А, като стана дума за кадри...
Сигурно никой няма да повярва, но е факт: поне от 25 години насам, българските магистрати започват работа с актове за встъпване, а не след сключването на съответните договори
Вярно, по принцип техния статут е по-особен и не се вписва в параметрите на Кодекса на труда и Закона за държавния служител. Но какво от това, след като прокурорите, съдиите и следователите не знаят кой точно е прекият им работодател?
Отговорът на този въпрос е много важен и в още няколко посоки.
В съдебната система в момента работят близо 14 000 души: 2000 съдии, 1900 прокурори, 500 следователи и около 10 000 съдебни служители. Техните интереси се защитават от девет професионални организации със синдикална насоченост, най-големите от които са Съюзът на съдиите, Асоциацията на прокурорите, Камарата на следователите и Националното сдружение на съдебните служители.
И как се осъществява тази защита? Ами… по един до болка познат и крайно безполезен начин: чрез писане на становища. Тоест - чрез виене срещу луната или замеряне на градоносен облак с камъни.
Ключът и от тази барака е заровен в хермафродитното начало на ВСС: той управлява, но не може да реши нито един проблем на редовите магистрати и съдебни служители. Просто, защото политическата власт не желае тази система да функционира като останалите. Да речем - като МВР, здравеопазването или образованието.
С едно изключение обаче: магистратите и съдебните служители нямат право да стачкуват
Но не по Закона за съдебната власт, а по Закона за уреждане на колективните трудови спорове. Което си е чиста проба законодателно своеволие, тъй като слугите на Темида и техните шерпи изобщо не се вписват в разпоредбата на неговия чл. 1:
(1) Този закон установява реда за уреждане на колективните трудови спорове между работници и работодатели по въпроси на трудовите и осигурителните отношения и жизненото равнище.
(2) В колективните трудови спорове работниците се представляват от органите на техните професионални организации, а работодателите - от съответните ръководители освен ако страните са упълномощили други органи или лица.
За днес - стига толкова.
Както се казва на вестникарски език, продължението - в следващия брой.
Когато ще стане дума за реформаторските напъни на НДСВ, ДПС, БСП и ГЕРБ, заради които днешната прокуратура е като вчерашното следствие: боксова круша, която всеки може да бъхти колкото си иска!
Странно звучи, но си е вярно…
____________
* Посланието в заглавието е лесно за обяснение. Поговорката "Със стари курви нов бардак не се прави" е дълбоко погрешна. В бардаците се трудят проститутки, на които им е все едно кого и как обслужват. Важното е "човекът" да си плати предварително. Докато при курвите не е така. Те също са готови на всичко, но... само заради едната чиста любов към секса. Разликата е огромна и е крайно време
българинът да я проумее! Стига, разбира се, ако и на него така не му е по-удобно...
Иван Рачев
Общество и власт
