Журналистът Калин Манолов сам заяви в ефир, че то повече няма да се излъчва. Предаването беше антипод на "Деконструкция" на Петър Волгин по идея на бившия директор на "Хоризонт" Васил Чобанов и на бившия програмен директор на БНР Иво Тодоров.
Бързам веднага да кажа, че спирането му не е репресия срещу свободата на словото, нито епизод от позиционната война, която трети месец се води между ръководството на националното радио и част от журналистите в него. Не съм взимал страна в нея досега и нямам намерение тепърва да го правя, каза още водещият.
Да, свободата на словото е основна демократична ценност. Но българската демокрация по всеобщо признание е фасадна. А щом демокрацията е такава, каква очакваме да е журналистиката, която кореспондира пряко с общественото разбиране за демокрация? Ако демокрацията боледува, свободата на словото се потъпква. И това не е летен грип. Хронично е. Опасявам се, че за някои е и нелечимо. Колкото повече зависими журналисти - толкова по-ниско обществено доверие. Колкото повече примирени журналисти - толкова по-обезверена аудитория.
Иронично, именно предаванията, които отразяват различните идеи и убеждения в обществото, най-често обезверяват слушателя. Не го информират, не го възпитават, не го образоват. Може би го забавляват, до момента, в който говорилнята в студиото му дойде в повече и завърти копчето.
Смея да вярвам, че случаят с „Конструкция“ не беше такъв. Всъщност, в предаването ви говорехме предимно за Свободата. Свободата на индивида, свободата в икономиката, свободата в политиката. Нескромно си мисля, че думите за свобода не са отлетели без следа.
Но ще трябват още много думи и поне малко дела. И време - двадесет и пет години не стигат нито за промяна в политиката, нито за промяна в икономиката, да не говорим за промяна на индивида. Очевидно ще трябват четиридесет. И Моисей, който да води българите през пустинята. И Господ, който като огнен стълб да води него, заяви водещият в последното си предаване.
