„За около месец успяхме да внесем 3 искания до КС, свързани с: дълга от 16 млрд. лв., процедурните и правилника по избор на управител на БНБ, искане по закона за здравното осигуряване”.
Това заяви председателя на НС на БСП Михаил Миков в началото на заседанието на Националния съвет. По думите му разделянето на заболяванията на социално значими и такива, които не са социално значими е в пряко противоречие с Конституцията. „Заедно с други парламентарни групи в петък внесохме и организираме следващия петък разисквания по въпроса за демографската политика на правителството, мерките, които то предприема и финансовото им осигуряване в бюджет 2016 г.”, допълни лидерът на левицата.
„Очевидно е, че до края на тази сесия на парламента няма да се приемат промени в редица закони. Сред тях са законите са социалното осигуряване- темата за увеличаване на възрастта за пенсиониране до 67г. и Закона за предучилищното и училищното образование, който трябва да отмени Закона за народната просвета и да въведе финансиране на частните училища”, заяви Михаил Миков. По думите му следващата седмица ще има оживена дискусия по въпроса за референдума и ще се види как ще се развие процесът.
Михаил Миков бе категоричен, че демографският въпрос е от стратегическо значение за страната ни. „В този контекст е и внесеният от нас законопроект за диференцирано облагане на бебешките стоки”, обяви той. Председателят на БСП припомни, че на питане на Корнелия Нинова министър Калфин условно е подкрепил една тава мярка. По думите му това не е фундаментално решение на въпроса за демографската политика, но отговорността е на правителството и би трябвало да е задача на всички министри и да е надпартийна. „Този въпрос засяга и икономиката, и социалното развитие, и пенсинното осигуряване. Какво занчение има как ще се променят процентите, когато след 15 години- 40% от населението ще бъде на пенсионна възраст. Каква перспектива има нашата страна”,попита Миков.
„Внесеният законопроект за промени в Конституцията застина. Беше нанесен тежък удар върху парламентаризма като цяло”, заяви Михаил Миков. Той обясни, че се внася един проект, два месеца се говори по него, след това се отстъпва и се ревизират 2/3 от него, не се допуска до пленарна зала и тихо и кротко се подменя законодателна конституционна инициатива. „Това е подход, който подрива принципа и значението на парламентаризма въобще. Законодателната инициатива се превръща само в основа на политическия PR, а не като сериозно отношение към законодателния процес”, категоричен бе Миков. Той подчерта, че конституционен проект се внася с 80 подписа. По думите му събирането на 180 подписа би трябвало да ангажира тези, които са положили подписите си, в евентуално гласуване и бързо разискване на този окастрен конституционен проект през есента. „Внасянето на проекта не означава подкрепа. Тя се изразява единствено и само с гласуване”, заяви лидерът на левицата.
Миков определи като интересна тезата, че между първо и второ четене ще се отправи нещо до КС. Той подчерта, че КС не се произнася по законопроекти, а по приети закони или питания- в абстрактна форма, което след това не може да бъде пряко съотнесено по предлагани текстове. По думите му противното би означавало КС да стане втора камара и да се включи пряко в законодателния процес, което не е предвидено в конструкцията на българската демокрация.
„Внушава се упорито, че БСП била в изолация. Аз не се притеснявам от това, защото в дискусиите, в които участва, с поведението си левицата стои здраво, включително и върху конституционния законодателен процес”, категоричен бе Миков. Според него този процес трябва да се утвърждава, а не да бъде строго експертна работа, която иначе обслужва политическия разговор, който обилно тече през медиите.